Реклама
https://m.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/17962461 www.bgdnes.bg

ВЕЛИК, НО ЗАБРАВЕН БЪЛГАРИН! Константин Чилов създава клиничната медицина

Единственият лекар с къща музей, сам си открива рак на дебелото черво 

Болният има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, казва уважаваният професор 

"От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го разпита, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на клиницист. Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, от истинското предназначение на лекар, което в много случаи няма нищо общо дори с науката ни!"

Реклама

Топлите човешки думи принадлежат на член-кор. на БАН проф. д-р Константин Чилов, който остава в историята не само с огромните си знания и изключителен професионален път, но и като създателя на българската клинична медицина.

Животът му започва от малкото смолянско село Славейно, продължава като възпитаник на Одринската гимназия и Френския колеж в Цариград и Пловдив, а на 27-годишна възраст завършва Виенския медицински факултет. Следват специализации в германските градове Хале и Фрайбург и австрийската столица Виена, а две години по-късно прави първите си стъпки като лекар - асистент във Вътрешната клиника в София, а след това в Терапевтичната клиника.

Будно възражданско семейство дава начален тласък в живота на Константин - дядовците му са били известни обществени дейци и борци за църковна независимост, а баща му взема активно участие в Македоно-одринското национално-революционно движение.

Важен момент от живота му настъпва през 1940 г., когато е назначен за директор на Първа вътрешна университетска клиника в София. По това време основава българската клинична лаборатория и предава топлото си и съчувствено отношение към пациентите на сътрудници и студенти.

Следва впечатляваща научна кариера, като всяка нова стъпка го доближава до професионалните върхове. Става главен асистент в катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет на Софийския университет (1931-1935 г.), доцент в катедрата по фармакология и терапевтика (1935 г.), професор (1945 г.), временен ръководител на катедрата по вътрешни болести (1940-1945 г.) и редовен ръководител (1946-1955 г.). Впоследствие е многогодишен ръководител на Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет при Софийския университет, преобразуван в Медицинска академия (1950 г.) и Висш медицински институт (1954 г.), който сега е университет.

Реклама

"От 1946 г. е редовен професор, а от 1948 г. - член-кореспондент на БАН. Развива широка научна дейност във всички области на вътрешната медицина. Издава над 200 научни труда, 30 от които са преведени на чужди езици, множество монографии и студии. Отлично владее руски, немски и френски език и сам превежда медицинска литература. Дълги години е главен редактор на списанията "Българска клиника" и "Известия на медицинските институти при БАН" и съредактор на "Годишник на Софийския университет". Основава школа, в която се обучават и подготвят стотици изтъкнати български лекари клиницисти и учени", пишат за Чилов от Регионален исторически музей "Стою Шишков" в Смолян.

Константин Чилов изследва много широк кръг от проблеми - на хематологията, кардиологията, ендокринологията, нефрологията, гастроентерологията, недоимъчните и инфекциозните заболявания. Изучава хипертоничната болест - етиопатогенеза, разпространение в България, клиника и лечение. Въвежда в клиничната практика нови функционални и лабораторни методи за диагностика. Под негово ръководство израстват първите български по-тясно профилирани интернисти.

Огромно уважение за труда и делото на Константин Чилов откриваме във факта, че е единственият лекар в България, чиято къща е превърната в музей. Това е родният му дом в Славейно.

"Притежава над 3500 експоната - медицинска апаратура, чуждестранна и българска медицинска литература, лична кореспонденция, вещи, снимки на проф. Чилов и др., които разкриват неговата многообразна дейност като учен, лекар клиницист, преподавател. Експозицията е уникална по своето съдържание и представлява особен интерес за специализирани групи посетители. През 1972 г. в нея е уредена временна изложба, а през 1977 г. е открита музейна експозицията, която функционира до днес. През 1974 г. къщата е обявена за исторически паметник на културата", разказват от община Смолян.

Чилов остава неженен цял живот, като една от версиите е, че това се случва заради брат му. Никола Чилов, който е голям индустриалец, му поема издръжката, докато учи във Виена. Но поставя две условия - да не се захваща с жени и политика. И Константин насочва цялата си житейска енергия към развитие в медицината, а пациентите му стават като деца. "Ще се найде ляк" и "Грижете се за своите пациенти като за свои най-близки роднини - деца, бащи, майки. Гледайте ги като най-близки свои хора", казвал Чилов на пациенти и колеги лекари.

След 9 септември 1944 г. професорът е обявен за буржоазен учен, защото произхождал от заможно семейство. Следват гонения, доноси от колеги и дори освирквания от студенти. Но Чилов не е сломен от тези грозни действия и още повече се отдава на медицината. Сам открива, че има рак на дебелото черво и описва симптомите на заболяването. Операция във Виена може да го спаси, но комунистическата власт му отказва паспорт. С подкрепа от близки хора все пак успява да замине за австрийската столица, но интервенцията се случва твърде късно.

Чилов се завръща в България, продължава да преподава и да работи в клиниката, но състоянието му се влошава рязко и издъхва на 28 януари 1955 г. Едва на 57-годишна възраст си отива от този свят един от най-великите български гении.

Реклама
Реклама
Реклама