Тодорка Бакърджиева е българската Мата Хари

• Революционерката е първата родна актриса 
• Любен Каравелов я нарича "Казанлъшката фея", а Чудомир - "Казанлъшката роза с дългата коса" 

Любен Каравелов я нарича "Казанлъшката фея", докато за други е позната като "Балканската фея" и "Дългата коса". Христо Ботев рецитира пред нея стихотворенията си, а Васил Левски я приема за много близък съратник. Мнозина я считат за първата българска актриса, а наскоро стана позната и като прабаба на родната актриса Деси Бакърджиева.

Трудно думите могат да опишат смелия и достоен живот на една уникална българка, но днес ще ви разкажем за Тодорка Бакърджиева - актрисата и революционерка, която остава в историята като българската Мата Хари.

Тодорка е родена през 1849 година в Казанлък, като неин баща е големият търговец на розово масло Вълчо Миразчиев. Завършва девическото училище в родния си град, а само на 22-годишна възраст става тайна куриерка на Българския революционен централен комитет. Легенди разказват, че дори е пренасяла оръжие, което е криела под полата си и е пресичала безстрашно река Дунав. Заради качествата й да се измъква от трудни ситуации и буквално да е незаловима, получава прозвището българската Мата Хари (бел. ред. - нидерландска танцьорка, куртизанка и една от най-известните шпионки от Първата световна война).

В румънския град Гюргево се омъжва за казанлъчанина Петко Бакърджиев, който бил пръв помощник и доверено лице на баща й. Покрай хъшовете в тухларната Тодорка се включва в революционното движение и получава псевдонима Дългата коса. Често пренася през Дунава вестници, писма, книги и оръжие, а в Русчук винаги отсяда в дома на Баба Тонка.

"Тодорка Бакърджиева е моя прабаба по бащина линия. Бащата (Светослав) на моя дядо (Димитър) e син на Тодорка. Родена на 10 февруари 1849 г. в Казанлък, в дома на заможния търговец на розово масло Вълчо Миразчиев. Той бил корав човек и не допускал съдружници в доходната си търговия. Конкурентите му се съюзили и със заплахи го принудили да емигрира във Влашко. Установил се в Гюргево и отворил тухларска работилница. Много хъшове намирали в нея препитание и подслон. Била е изключително смела жена, таен агент, куриер в тайната комитетска поща на Левски. Любен Каравелов я нарича "Казанлъшката фея", Чудомир - "Казанлъшката роза с дългата коса", а Захари Стоянов в "Записки по българските въстания" разказва как е прекарала в полите си сабята на Васил Левски и в косата си кървавото писмо", казва преди време пред "България Днес" Деси Бакърджиева.

Тодорка е първата българка, играла на театралната сцена в трупата на Добри Войников, и затова се смята, че е първата българска актриса. Дамата с многообразие от занимания е сред основателите на Народния театър, на Столичната драматично-оперна трупа и трупата "Сълза и смях". Активната й творческа кариера на сцената е в периода 1890-1904 година.

"Колко сърца са замирали, когато Тодорка е излазяла на сцената и изобразявала някоя патриотка героиня! Войников не дава нито едно представление без нейно участие. Браилчани, галатчани, букурещчани и в Русе знаят я като замечателен актьорски талант, защото Войников, в който град на Влашко и Българско даваше представление, канеше Казанлъшката фея да взема участие", пише в книгата "Миналото" на известния ни писател Стоян Заимов.

На 14 септември 1891 г. в дома на прочутия капитан Петко Киряков, който кумува със съпругата си, се извършва венчавката на Тодорка Бакърджиева с Васил Кирков - втория й съпруг. Едновременно се венчава и сестрината й дъщеря Екатерина Христова с актьора Георги Златарев. Капитан Петко сияе от радост, доволен и щастлив да види в дома си такава рядка радост - две сватби в един ден!

"Отрано Тодорка се включва в борбата за свобода на родината, като става таен куриер на Централния революционен комитет. С младежки жар и самоотверженост тя изпълнява възлаганите тежки за възрастта й задачи. Предрешена като кадъна или румънска селянка, тъй като е владеела турски и румънски език перфектно, тя е преминавала през Дунав в България, за да пренася оръжие, вестници, писма и друга литература. Всичко това тя крие в модните тогава "самарчета", поставени на кръста под роклята или в извънредно дългите си коси, откъдето носи и името си "Тодора Дългата коса".

От името на Централния революционен комитет е била изпратена да разузнае как е станало залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, при което пътуване е посетила и Копривщица, за да предаде важно писмо на Каблешков.

С голямо хладнокръвие и мъжество тя устройва срещата, последното свиждане на Ботев с майка му. По негова поръка тя отива в Калофер, откъдето двете жени, облечени в турски дрехи, с бричка тръгнали през Балкана за Русчук. На всички срещнати и спиращи ги турски постове Тодорка казвала, че води болна жена при хекимин. Така достигат до дома на баба Тонка, където ги чакал Ботев, преминал през нощта през Дунав. По-късно по същия начин тя е върнала баба Иванка отново в Калофер. Съпроводена от верни хора от местните тайни комитети, тя се завърнала успешно в Гюргево", пише за нея преди десетилетия в брой на вестник "Земеделско знаме".

След Освобождението Бакърджиева се преселва с цялото си семейство във Варна, а впоследствие заживява в София, където на 8 март 1934 г. настъпва краят на героичния й живот.