Елена Мутева е първата българска поетеса

*Туберкулоза я погубва едва на 29-годишна възраст 

*Побеждава Найден Геров в литературен конкурс в Одеса 

"20 юлий... Среща с първата българка... Миловидна, проста, доста разговорлива... Това бе девицата Елена Мутева, родена в Калофер. Привързана към отечеството си. Тази среща трябва да бъде паметна."

Това пише в дневника си през 1844 година Виктор Григорович - първият учен, който посещава българските земи и изнася от тях около 60 ценни ръкописа от XI-XVIII век и дава ценни сведения за народностния състав на посетените селища, за езика и племенните названия на българите в Македония.

Думите му са насочени към Елена Мутева, която остава в историята като първата българска поетеса, преводачка и фолклористка.

Мутева е смятана в онези години за културна и образована жена, която показва огромен интерес към литературата. Да наши дни са запазени две нейни стихотворения - "Бог" и "Басня", като второто е отпечатано в списание "Български книжици" едва след смъртта й.

Елена е родена през 1825 година във възрожденския град Калофер, който по онова време е в пределите на Османската империя. Израства в семейство на успели хора, като особено изпъкват нейните трима братя. Д-р Димитър Мутев е просветен деец от епохата на Българското възраждане, който е доктор по физика от университета "Фридрих-Вилхелм" в Берлин, но работи и като преводач и издател. Никола Мутев е музикант, който учи в Ришельовския лицей в Одеса и временно е солист в хор, като изпълнява народни песни. За кратко пребивава в Неапол, а след това е студент в Римската консерватория, но загубва гласа си и се прехвърля в композиторския отдел. Христо Мутев е юрист, който също завършва Ришельовския лицей в Одеса, а впоследствие работи като секретар в канцеларията на одеския градоначалник.

Семейството на Елена Мутева вдига ръце от постоянните набези на кърджалиите, които тормозят Калофер и околните села, и всички решават, че трябва да напуснат родината. Фамилията се установява в Одеса, където Мутева има първи по-сериозен допир с руската литература и това ще определи житейския й избор в професионален план.

Талантливата дама се записва в Одеския литературен кръжец, в който членуват и Найден Геров, Ботьо Петков, Сава Филаретов и Добри Чинтулов. Все големи имена в българската литература.

През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият неофициален български литературен конкурс. Участват Елена Мутева, която по това време е само на 17 години, и Найден Геров. Темата е "Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия Бог". Изненадващо литературната надпревара е спечелена от Елена Мутева с одата "Бог", а Найден Геров написва "Ода Богу".

Оттук творческите врати за Мутева се отварят и тя започва да трупа постижения. Спомага за издаването на "Критически издирвания на историята българска" от българския фолклорист Юрий Венелин. Появата на изданието изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на XIX век. Елена продължава със записването на народни песни и легенди, като в работата й помагат братята й Христо и Димитър. Именно пред тях поетесата споделя, че искала да напише роман. Но до нейната прекалено ранна кончина това така и не се случва.

Мутева също така има принос за запазването в Чехия на материали, свързани с българския фолклор. Превежда басни от руския творец Иван Крилов, превежда и "Райна, българска царкиня" от Александър Велтман и сборник с източни приказки "Турски приказки", който е публикуван посмъртно през 1858 г.

Найден Геров толкова е впечатлен от делото й, че посвещава на нея поемата "Стоян и Рада". Ето и откъс от творбата:

"Стоян и Рада от години

един друг влезли си в сръдце;

с една душа расли двамина

и ся любили от деца.

Едно и двамата от мали

и до големи са желали:

да дойде тоя час по-скоро

за ръка да ся поведат,

пред Бога в церква и пред хора

стопане да ся нарекат.

Горките тайно ся лъстили

да доживеят до бял ден,

та с съюз на души мили

живот да начнат усладен,

напълнен с дни честити,

кога вече с любов открита

народно в церква ся венчеят,

пред Бога с клятва сТобрекат

един за друг да си живеят

и да се любят и до смърт".

"Жълтата гостенка" съсича фатално всички мечти на Елена Мутева за нови творби, семейство и сбъднати мечти. Поетесата и преводачка умира едва на 29-годишна възраст, след като се разболява от туберкулоза. Първият истински успех в създаването на ваксина против туберкулоза е разработен десетилетия по-късно, така че в онези времена болестта често е водела до фатален край. От туберкулоза издъхват бележити българи като Йордан Йовков, Сава Филаретов, Марин Дринов, Любен Каравелов и Христо Смирненски.

Стихотворението "Басня" 

Стихотворението "Басня" е едно от двете произведения, които Елена Мутева завещава на поколенията:

"Вйеднаж магарето облече ся

в асланска кожа и повлече ся

да плаши человецити в полето.

- Сега съм аз висок и преголям,

сега съм аз същий като аслан:

Така говоряше си магарето

и пусти ся да тича по полето.

След малко види нашийт аслан

овци пасат, при тях йедин чобан,

на друго място там седи чобанска

челяд от синове и дъщери.

Като видяха кожата асланска,

поченаха да бягат на йедно -

само чобанът наш не ще да бяга!

Пред нйего светят в аршин уши,

и той позна асланът по ушити.

Дръпва тозгизи той едно дръво,

почена да го чеши по плещите;

магарето без кожа ся истяга

и на земята без живот си ляга".