Рада Москова: Не коментирам Азис
Лили АНГЕЛОВА
- Г-жо Москова, наскоро бе премиерата на книгата ви "Ние - негероите", посветена на българите в графата "и други", т.е. тези, които не стават герои на труда, заслужили и народни артисти. Защо решихте да напишете тази книга?
- Живях във време на много такива герои. Званията заместваха липсите. Останалите бяха "и други". На тях не им остава нищо друго, освен да бъдат негерои. Хората, с които общувах, бяха такива. И тях реших да представя. Но иначе никога не съм приемала званията.
- Употребявате думата "ужгоспожа" в книгата си. Днес ставаме свидетели на много ужпевци, ужпрофесори и ужпреподаватели, които дефилират в общественото пространство. Комплекс на фалшивото ни наподобяване ли е това?
- Да. Много звезди, много "дами", много "творци" задръстват публичното ни пространство. Правило ми е впечатление, че пред имената на повечето Нобелови лауреати в науката няма "професор".
- В книгата си споменавате вашия баща - търговец на вино, който по донос е бил изпратен в лагера на смъртта в Белене? Как продължи животът на семейството ви след това?
- В книгата си пиша подробно как е ставало, цитирам приблизително Дарвин: ДПриспособяването на видовете е условие за оцеляването имУ. Влязох в киното на 50 години като "млад автор". Сега съм благодарна на Георги Стоянов - и сегашен председател на Съюза на българските филмови дейци.
- Как успяхте да простите след болката, която ви причиняват с обвиненията "враг на народа"?
- Думата "враг" беше част от идеологическото възпитание, пишеха я по стените. Аз бях "класов враг", изглежда, че на 15 години съм заплашвала някаква класа, коя ли? Мислех, че ще ме приемат в една организация - ДСНМ (Димитровския комунистически младежки съюз Ц бел. ред.), защото бях за пример - пълна отличничка. Но ме сложиха на отделен стол пред всички. Излезе, че ме бяха извикали като нагледен пример за "враг". Съученичките ми започнаха да ме избягват. Но просто отминах. Научих се на важен урок - да бъда сама. Но иначе в нашето атеистично общество никой няма нужда от прошката. А и прошка се дава само ако някой я поиска.
- Казвате, че е добре човек да мине през смирението като фаза на самопознанието. Това отнася ли се и за днешните партии и как се промениха те според вас?
- В езика на партиите няма и нотка смирение. Членовете им по стар навик си остават "бойци". Моля се на следващите избори да не пращат в парламента талибан(к)и, неспособни да се заслушат в глас извън техния. Гласовата им агресия отказва хората да ги слушат.
- Преди време споделихте, че Станишев не може да се откаже от "сребърната" лъжичка на богопомазан и привилегирован наследник на комунистическата номенклатура, с която е роден. А какво не може да превъзмогне сегашният ни премиер?
- На въпрос в анкета "Кое човешко качество ви е най-неприемливо?" бях отговорила: "Чувството на превъзходство". Това важи и за двамата - бившия и настоящ премиер. За Станишев - "интелектуалното високомерие и сладките привилегии на умниците", за Борисов пък - спортното високомерие, самочувствието на състезател победител.
- Ако е вярно, че човек се учи на демокрация, показват ли последните ни избори, че сме се понаучили на това?
- Започваме да понаучаваме нещо, да. През тези години, които минаха толкова бързо, разбрахме, че за големите промени трябва много време... То е като английската морава, която трябва да се коси няколко века. Но на последния избор - референдума например, електоратът, който за щастие се състои от отделни хора, не последва повелите на партиите и си остана вкъщи.
- Наскоро стана ясно, че фирмата "Пайнер", която продуцира чалга, спечели средства от европейски програми. После се отказа от тях. Тогава синът ви Теди Москов съжали, че това не са дадени пари за изкуство, а за псевдоизкуство. Така популярният фолкпевец Азис обаче изригна с фразата: "Теди Москов, изкъпи се". Какъв е вашият коментар по темата?
- Не желая да коментирам забележките на Азис. Знам само, че едни много изкъпани, много добре облечени, бръснати и сресани хора гонят съотечествениците му от Франция.
- Ако е вярно, че мишката на компютъра днес е изяла на децата книжката, както казвате, пошлата музика, пошлите тв предавания и скучното дървено говорене не взимат ли и те връх в живота ни?
- Има една пословица: "Колкото по-зле, толкова по-добре!". Само нашият дълготърпелив народ може да я измисли. Времето сега е много бързо, модите се сменят както фолкзвездите сменят прическите си. Всичко това по едно време ще се окаже просто стара мода.
- Но вие не остарявате. Ето, филмът ви "Куче в чекмедже" от 1982 г. продължава да се гледа с огромен успех.
- Да. Във всичките си пиеси и филми през онова време, в което според препоръките на партията трябваше да се "разобличават отрицателните герои" (позволиха да се каже, че ги има - нещо като католическите свещенослужители педофили), съм демонстрирала вярата си в човека. Защото хората имат нужда от милост.
- Със същия голям успех е и пиесата ви "Люляци и палачинки". Тя ли описва живота, през който преминава всяка една жена - "да я признаят веднъж чрез скандала и веднъж като музата"?
- Да (смее се), обичам това заглавие. Дължа реализацията на тази пиеса на голямата българска актриса Таня Масалитинова с режисьор Асен Шопов.
- С днешна дата как определяте възраждането на българските сериали? Нашенецът се обърна към тях, дори загърби турските?
- Ами да, харесват се. Хората обичат да им разказват приказки. Колкото може по-дълго. Телевизията е днешната Шехерезада.
- Вписвате ли се в общоприетото понятие за отношенията между свекърва и снаха с Мая Новоселска, съпругата на вашия син Теди Москов?
- Мая за мен е артист, а после снаха. Конфликти се получават при натрупвания - при неизречени работи. Аз съм открита, тя също. А и тя е като растение. Когато сме заедно, не усещам присъствието й. Но иначе питайте нея!
- Има ли нещо, на което синът ви Теди Москов ви научи в процеса на израстването си?
- Естествено. Аз продължавам да се уча и от деца, и от внуци. Бягам от предразсъдъците си. Те са част от възрастта. От Теди се научих да пътувам.
- Г-жо Москова, ето, отново мина денят 1 февруари, на който са избити от т.нар. народен съд депутати, министри и творци. Днес унищожаваме ли паметта на злото?
- Тази част от историята ни няма нищо общо с каквито и да било "герои", затова е и грижливо отстранена. Гледаме по телевизията - копаят ями, хвърлят в тях трупове, зариват ги... Погребват вините. Отгоре им расте трева. Имаше такава книга - "Тревата на забравата". Но минава време и ги отриват. Скелетите са издръжливи. Струпват ги един върху друг - жестока купчина самопознание. Затова и ги омаловажават с насмешливото "скелети в гардероба". А това е само "смешен" опит да застанем лице в лице с тях.
- Кой е виновникът, че се забравят или остават незабелязани знаменателни събития от нашата история?
- Има едно стихотворение от Аполинер - "Под моста Мирабо минава Сена...". Така изтичат и дните ни. Мъчителната ни история - с толкова измислени герои и неспоменати светци, с толкова невинност и толкова предателство, с толкова екзалтации и меланхолии, с тази окаяна бедност и нагло демонстрирано богатство, край която партиите оглушително се надвикват. И продължава да се възпроизвежда пред очите ни. Само самопознанието може да я застави да отстъпи назад, за да продължим нататък.
- Г-жо Москова, тази година, живот и здраве, ще отпразнувате юбилей през май. Какво научихте за живота си през очите на другите?
- Че животът е невъобразим - като всеки един живот.
