Графитърът Димитър Механджийски-Стърн: Имам частица заслуга за артистичността на Капана

Премахнаха 4-етажен калкан с мои работи заради реклама

Кой е той

Димитър Механджийски, по-известен като Стърн, е пловдивски художник на графити. Негови са повечето работи в Капана в Пловдив, пред които всички посетители се снимат. Стилът му е леко наивистичен, но и много задълбочен, с което печели голяма част от публиката си. Защото рядко се появяват такива графити на българската сцена.

Изрисувал е почти всички щори на магазини и заведения в Капана, калкани на сгради, както и много места в Асеновград, Свети Влас и други. Завършил е художественото училище в Пловдив, а след това е учил в Художествената академия в същия град, но не я е завършил, защото смята, че живият живот може да му предложи много повече от академичния.

- Вие сте човекът, който е изрисувал Капана в Пловдив. Това дава ли ви някаква гордост?

- В момента някои от моите неща в Капана бяха заличени по една или друга причина. Някои от стените през година или две се сменят, така че това е нормално и аз не съм огорчен. Иначе все още рисувам в Капана, дори и в момента. По-скоро го смятам като привилегия и признание.

- Продължихте графита на Насимо на Халите, което бе нещо съвсем различно като стил, но го направихте?

- Да, направих графита на "Куршум хан" до графита на Насимо. Понякога нещата се правят по поръчка и няма нищо лошо в това. Важното е да запазя собствения си стил и нещата ми да са в хармония с всичко наоколо. Така стана и тогава.

- Какъв е вашият стил?

- Старая се да не е копиран. Затова е малко по-особен. Може би леко наивистичен, но има дълбочина.

- Да, но това граничи по-скоро с анимацията?

- Старая се моят стил да опира повече до илюстративността. Мога да рисувам реалистични неща, но ги избягвам, защото за тях може да се ползва и фотография. Иначе има ли фигури, които са човешки или животински, ги правя в моя стил.

- Рисувахте големия калкан на Ядрото в Пловдив. Какво стана с него?

- Рисувал съм почти навсякъде в Пловдив. Щори, калкани, стени, на закрити места. Когато рисувах летящите къщи в Капана, това беше моя лична капанска концепция, но за момента те са сменени с нещо, което рекламира голяма хранителна верига.

- Това разочарова ли ви?

- Новата рисунка е много добра. Тя е на едни приятели, които много добре рисуват, и е в концепцията на Капана.

- Добре, това дразни ли ви?

- Абсолютно не. Хората са се справили добре. Дразни ме това, че едното беше концепция за града, а другото е реклама.

- А няма ли да направите някоя "бомба" на фасадата?

- Не съм такъв. За мен работата е много добра и не искам да ги драскам нещата. Изпълнението е много добро, но концепцията не ми харесва. Има страшно много неща в Пловдив, които са направени по този начин. Просто някой наема един калкан за 10 години и го ползва за каквото си иска. Не ми харесва, защото Пловдив е един артистичен град и е важно какво подкрепя.

- Вие какво сте учили?

- Завършил съм Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Това включва театър, кино и телевизия. Учил съм в Художествената академия в Пловдив, но обучението ми беше като повторение на гимназията и в крайна сметка не я завърших. Същевременно постоянно валяха поръчки да правя фасади, щори на магазини и така нататък. Аз като човек от бедно семейство трябваше да се справям някак си и реших, че е по-добре да работя, отколкото да получа академично образование.

- Заяждаха ли се с вас преподавателите, че имате много поръчки?

- Естествено. Защото трябваше да получа като знание нещо, което вече имам и ми е абсолютно излишно. Щях да завърша и да стана учител по рисуване, а едва ли бих работил това нещо.

- Вие сте искали да бъдете художник, а не учител?

- Разбира се. От дете искам да съм художник

- Много хора постват снимки от вашите графити на Капана?

- Повечето ми неща в Капана дори не са довършени, но хората ги харесват и се снимат до тях. Доколкото разбирам, идеята и концепцията води хората дали ще харесат нещо или не. Нещата не са довършени, защото понякога ме викаха да направя по четири или пет стени само за две седмици. А това си изисква време. За един проект ти трябва поне една седмица, за да го направиш читаво.

- Работите и в други градове?

- Миналото лято един човек от Елените ме повика да рисувам в неговия комплекс и ми каза: "Искам тук да стане вторият Капан". Така и стана, стоях няколко месеца там, но се получи.

- Капана все пак започна от едно изоставено и разкъртено място, но в момента е една от туристическите атракции на Пловдив?

- Мисля, че аз имам една съвсем малка частичка от това да се случи по този начин.

- По време на коронавирусната пандемия нарисувахте много неща?

- Нарисувах един калкан през 2020. Тези калкани се наемат от някои хора за 10 години и те казват какво се рисува върху тях. Обикновено са реклами. Нямам против това, стига рекламата да е артистична, а не някакъв винил.

- Напоследък май Капана фест стана един базар?

- Да, преди няколко години дори ми беше трудно да работя по фасадите, защото непрекъснато минаваха хора, познати, искат интервюта, които отнемат от времето. Минават няколко часа и аз все още не съм стигнал до стената. Все едно само се навъртам там.

- Чуждестранни медии интересуват ли се от вас?

- Веднъж ми дадоха да правя свободна рисунка в Капана и си снимахме видео. Докато рисувахме, се случиха две интервюта. Една германка се появи при нас, а след малко и една испанка. Беше ми много сложно, защото имах график да си изпълня рисунката, а и трябваше да говоря на английски. На всичкото отгоре аутфитът ми беше като на работник и целия изцапан с боя. Също така трябваше да позираме, че рисуваме, за да ни снимат. Отива ти половината ден в позиране и интервюта, вместо да си свършиш работата.

- Няколко години нямахте никакви обществени изяви. Защо?

- Защото почина един мой приятел, галерист от Плевен, с когото щяхме да правим изложби по света. Това беше голяма драма за мен и аз се "разсърдих на света" и спрях абсолютно всякакви изяви. Сега постепенно се възстановявам.

- Какво предстои оттук нататък със Стърн?

- Желанието ми е да започна да правя изложби по света. Както по стени, така и на платна. Проблемът ми е, че преди да довърша картината на платно, някой я купува. Това са галеристи, частни колекционери или просто хора, които харесват моето изкуство.