Климатологът Петър Янков пред "България Днес": По-добре да правим язовири вместо облаци

Земеделци искат контрол над времето, но това е скъпо, казва експертът 

"При положение че безразборно се разрушават изкуствените язовири за напояване между селищата и поддържащите канали за пренос на вода са унищожени, по-ефективно е те да се възстановяват и да се действа в тази насока, вместо да засяваме облаци!"

Това коментира климатологът Петър Янков пред "България Днес". Изказването му е по повод искането на земеделци страната ни да започне да "засява" облаци. Според тях изкуственият дъжд може да реши проблемите с напояването в някои райони на страната. Експериментите са свързани с измененията на климата и недостига на вода на места.

"Правихме такъв опит през 1988 г. Трудно се осъществява и е много тежко финансово. Проведохме опита в Южна България, в района между Сливен и Пловдив. Това изваляване и засяване се прави, когато има подходящи условия за развитие на купести облаци. Ефектът е малко повече дъжд или по-ранно изваляване на облаците", допълва метеорологът.

Самото засяване на облаци става чрез самолети или наземни генератори, които стимулират съществуващите облаци, като ги инжектират с частици сол или сребърен йодид, които образуват ледени кристали, кондензиращи в дъжд или сняг в зависимост от височината. Според Световната метеорологична организация при оптимални условия засяването може да увеличи валежите с до 20%. Практиката е спорна, тъй като може да доведе до непредвидени последици. На 16 април т.г. Дубай пострада от невиждани от десетилетия проливни дъждове, които доведоха до огромни наводнения. Според някои именно засяването на облаци е причинило бедствието.

"Не е опасно, тъй като тези облаци се засяват, когато така или иначе ще вали, и увеличението на дъжда не е толкова голямо. Въпросът е, че България няма достатъчно опит в тази област. Водещи страни в тези проучвания са Франция и Русия", категоричен е Янков.

По думите на експерта страната ни има много добри условия за създаването на язовири, особено покрай големи реки като Тунджа, Марица, Струма, Места. Това не само ще помогне на напояването на земеделските земи, но може да помогне и при природни бедствия, като не позволява разливането на реките на сушата.

"В района на Югоизточна България например има около 400 микроязовира. Много от тях са почти празни, не се поддържат, други са дадени под наем за развъждане на риба, а те са създадени именно за напояване на земеделските земи", разяснява метеорологът.