Създателят на вечния хит "За милиони няма закони" Пламен Капинчев: Карамански ми спаси живота!

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Капинчев, къде ви откривам и как се разви животът ви през последните години?

- С Иво (другият член на дуото "Симпатяги" - бел. ред.) престанахме да работим заедно през 2001 година и тогава си прекратихме договора. Аз цял живот не съм правил само чалга - преди двата хитови албума - "За милиони няма закони" и "Изперете си парите", имам издадени други два. Аз съм от времето на рока и естрадата. Митко Пайнера се учудваше как ще мога да мина от едната крайност в другата. Но с лекота правехме веселяшки песни, които да са подходящи за маса. Напоследък пиша и стихове за нещата, които се случват в държавата ни. Вече 12 години работя като заварчик в една фирма. Доста ми е тежка работата, но не съм спирал и да пея.

- Как се роди идеята за песента "За милиони няма закони, за кокошка няма прошка", която се превърна в символ на прехода?

- Тогава бях на 33 години, а Иво е с 8 години по-млад от мен. Аз пишех музиката и текстове на повечето песни, а той и едно друго момче пееха парчетата. След като ги заведох в "Пайнер" в Димитровград, другото момче не го одобриха като глас. Митко Пайнера каза: "Вие ще бъдете двамата." Но пък точно това момче беше написало текста на песента, който впоследствие леко променихме и направихме музиката.

- А откъде идва историята за милионите и кокошката?

- Точно това момче разказа как с неговия брат във великотърновското село Мерданя откраднали една пуйка, но ги хванали. Голямо обикаляне паднало по съдилищата и им дали присъда от 6 месеца условно. И всичко това за една пуйка. Песента е написана през 1996 г., точно по време на мутрите и на големите далавери. Но фразата "За милиони няма закони, за кокошка няма прошка" е актуална от много преди това - дори съм я чувал стари хора да я използват. В един момент станахме много известни и хората ни разпознаваха. Преди години нямахме коли и ходихме на промоция на Глория с влака. Там една жена ни видя и почна да ни пита: "Момчета, вие ли сте тези, които написаха, че за една кокошка ще те вкарат в затвора, а като правиш милиони, ще се отървеш?"

- Мислите ли, че песента е актуална и днес?

- В момента е актуална и мисля, че винаги ще бъде.

- Канят ли ви на участия?

- Не, а и вече избягвам такива изяви. Нашата фирма, като прави банкети, аз най-редовно си ги веселя. За мен е радост, че хората ми харесват песните. Аз не съм комерсиална личност. Изкарвам си пари за прехрана, макар да не е много леко. Имам син и две дъщери, даже съм дядо на две внучета. Синът ми свири на китара, дъщерите ми също са много музикални. Изобщо не съм искал да ги навирам в този бизнес, защото е много мръсен в България.

- Работил сте заедно с Митко Пайнера. С какви впечатления сте от него?

- С добри. Първите два албума нямаха голям тираж, но бяха стойностни като текстове. Той усети, че мога да направя нещо по-комерсиално. И ми каза да не пиша за сериозни неща, а нещо по-веселяшко и лекичко. Спомням си, като му занесох демозаписа на "Милиони няма закони". Тогава всичко беше на касетки. Занесох му една и той я сложи в касетофона. Той няма време да ги чуе всичките песни и затова превърташе и пускаше само по малко. Попадна точно на припева и ми вика: "Какви са тези кокошки, какви са тези глупости, които си написал." Успях да го убедя, че ще стане голям хит, но той тогава не й обърна никакво внимание. Същото беше, като пускахме песента "Друсан кебап". Тогава се чудеше аз дали съм певец или готвач. Като цяло се отнасяше много добре към нас, защото бяхме хитови изпълнители.

- Какво ви е мнението за фолкпевиците от сегашното поколение?

- Част от тези, които пеят в момента, ги познавам лично. Преслава не я познавам, но тя си пее много добре. Когато се подготвях да напусна "Пайнер", се запознах с Ивана. Беше хванала папката с мои текстове и си хареса един - "Самотник ще си ти". Писал съм още за Нелина, а първата балада на Емилия е по мой текст. Харесва ми как пеят новите момичета, но залагат много на гърдите си. Имаше една случка преди време - бяхме седнали на кафенцето в сградата на "Пайнер" и покрай нас мина атрактивно момиче с дълги крака и хубав бюст. И един от операторите се провикна: "Бързо викайте шефа, защото една певица минава." Важното беше, че има гърди и къса пола. В момента всичко е 80% визия и 20% пеене. Някои могат да наблегнат на начина си на пеене, но те много добре знаят, че външният вид продава.

- Разкажете някои история от смутните времена, в които активно имахте участия.

- Имахме една интересна история с Иво Карамански в Свиленград. Група пияни митничари ни накараха да се качим на масата отгоре и оттам да им пеем. Буквално искаха да се изгаврят с нас. Само че Карамански е бил наблизо с охраната си и е видял цялата история. Изпрати три от момчетата си, които хванаха пияните, попиляха ги от бой и ги изхвърлиха. После ни извика на масата си и каза: "Евала, пичове, вие сте мъжкари. Ако се бяхте качили на масата, аз щях да ви набия." Единият митничар направо си извади пистолета на масата и ми каза да се качвам отгоре, защото ще ме гръмне. Карамански ми спаси живота тогава. По принцип не съм имал много проблемни случки, затова тази с Карамански съм я запомнил. Беше страшно, въпреки че не съм човек, който лесно се плаши.

- След тази случка виждали ли сте се отново с Карамански?

- Да, видяхме се в един манастир. Него го застреляха зимата на 1998 г., а същата година през лятото се засякохме в Петропалския манастир край Лясковец. Той беше с някакъв негов човек. Само се поздравихме. Той си запали свещ. После разбрах, че много обичал да идва към Велико Търново. Но още му помня думите, като ни каза, че много мъжкарски сме се държали.

- Друго нетрадиционно преживяване?

- Веднъж отидохме в "Спартакус" да пеем - това става на втория месец, откакто имаме изяви. И там пълно с митничари и други важни хора. Като разбраха, че сме ние, се започна с уискита и размятане на долари. И гледам хубави момичета с дълги бедра и със сини и розови коси. Танцуват на пилоните. И накрая разбрах, че са мъже - ошашавих се здравата. Ние бяхме обикновени момчета и дотогава не бяхме виждали гейове и такива неща.

- Кой е най-големият бакшиш, който сте получавали?

- В същия клуб си спомням, че Иво беше с разпасана риза и митничарите му пъхаха банкноти, но те падаха по земята. И ме помоли да ги събера, но аз казах на една сервитьорка. Тя ги събра и ги донесе на масата - тогава видях, че имаше банкноти от по 100 долара. Даже дадох на момичето бакшиш от 100 долара. Изкарахме пари колкото хонорара за едно участие. Във Варна съм получавал 500 марки за една песен поздрав.

- Защо решихте да кръстите дуото си "Симпатяги"?

- Не сме го измислили ние това. Заради блендата на гласа ми Пайнера ми каза, че съм повече за балади. Той ми препоръча да си намеря човек, който да пее, а аз да пиша текстовете. Така стана, че формирахме дуо с Иво. Бяхме направили кавъри на гръцки песни и единият се казваше "Хей, симпатяга". Музикалният продуцент се чудеше как да ни кръсти, та накрая се сети за песента и реши да сме "Симптяги". Де факто "Пайнер" ни станаха кръстници.

- 18 години след излизането на най-хитовата ви песен какво мислите за живота в България?

- Тази песен ще е вървежна не само в България, но и в чужбина. Аз не се радвам, а го казвам със съжаление. Колеги от фирмата ме питат защо да не я направя на английски и ще стане хит като "Гангнам стайл" на корееца. Има неща в нашата страна, които усещам и много ме боли - затова съм ги написал в стихотворна форма. Наскоро загубих любими хора и много ме боли, че хората в България си мислят, че са вечни. А човешкият живот е толкова кратък.