Милена Славова, певица: Пред развод съм, мъжът ми отказва да живее тук

КОЯ Е ТЯ

Милена Славова е родена на 24 февруари 1966 г. в София. Открива я мениджърът на братя Аргирови - Киро Мъглата, през 1984 г. През 1988-а заедно с Васил Гюров, Кирил Манчев и Бойчо Карабойчев основават групата "Ревю". В края на 1993 г. заминава за Англия, където живее допреди 7 години. След завръщането си в България се отдава на самостоятелна кариера. През 2008-а Милена стана майка на момиче, което кръсти Куин. Сред най-големите й хитове са "Месо", "Ала-бала", "Ха-ха", "Не'ам нерви" и др.

Венелина ИВАНОВА

- Милена, докъде стигнахте с новия ви албум?
- Работя активно по него, но все още записвам песни.

- Какво ще му е заглавието и кога ще е готов?
- Планирам до Нова година да съм приключила записите, ще включа 12 песни, а на финала, когато е готов албумът, тогава ще му сложа име.

- Ще зарадвате ли почитателите си с безплатен коледен концерт и тази година?
- Не, за съжаление общината спря финансирането на тези проекти, а аз нямам финансите да ги реализирам. Опитах да потърся средства от различни фирми, но без успех. У нас явно трябват някакви връзки за това. Иначе продължавам да свиря и да правя концерти. В последно време постоянно ме канят на благотворителни участия и аз ходя, но истината е, че не мога да се храня благотворително, не мога да живея и на фотосинтеза...

- Звучите ми отчаяна?
- Да, отчаяна съм. Тук изкукуригвам постоянно от нерви. За момента се чувствам без бъдеще в България.

- Гласувахте ли?
- Да, аз винаги гласувам и обикновено имам надежда, но вече не вярвам на партиите. Ясно е също така, че за идеалисти в политиката няма място. Тя политиката е като да зариваш дупка. Докато я зариеш и стигнеш на кота нула, не ти остава време да тръгнеш да градиш кулата нагоре. Така си минават мандат след мандат във властта и никакво подобрение за народа.

- Смятате ли, че новото правителство ще стабилизира страната?
- Иска ми се, но ще отнеме поне 2-3 години, докато стане ясно. Лошото е, че всеки от нас воюва сам за себе си. И още по-лошото е, че няма път, по който, ако тръгнеш, да знаеш, че следвайки го, ще си добре. Тук няма правила за успех. Тук успяват безредицата и безпринципността. Процъфтяват само кражбите и далаверите.

- Замисляте ли се да се върнете да живеете в Лондон?
- Все по-често. С Тони сме го докарали почти до развод на тази тема. Той замина, но аз заради тази моя музика - затова съм тук.

- Къде и кога замина Тони?
- В неделя, за Лондон. Отиде да си търси бизнес там. Отказва да живее повече тук. За последните 7 години, откакто се прибрахме, той смени тук поне 6 бизнеса и нищо не става. Защото се опитваме да работим, а не да крадем. Нищо не се случва в България.

- Той имаше успешен ресторантьорски бизнес в Лондон, нали така?
- Да, но го продаде, защото брат му, с когото работеха, пострада тежко, а ние се прибрахме в София. Сега Тони е категоричен, че тук няма никакво бъдеще за нас, особено пък за дъщеря ни Куини. Там живеем в апартамент в центъра на Лондон. Догодина Куини ще е първолачка и само като си помисля в какъв трафик ще се напъхаме сутрин в София, докато я закарам до училището, което ми препоръчаха като най-добро, лошо ми става. Там живеем в центъра и наоколо е пълно с добри училища.

- Куини харесва ли Лондон?
- Ами ние все още не сме я водили в Лондон. С Тони през четири месеца пътуваме дотам, но тя не е била във Великобритания. Все още обаче аз не съм взела решение какво да направя, истината е, че с всеки изминал ден се отчайвам тук все повече. Имам и майка на 85 години.

- Как е майка ви?
- Постоянно я водя по болници, настанявам я, изписвам я. Вече като се подредя на опашка при лекаря, за да му кажа, че не се чувства добре, изпитвам срам, а той не иска вече да й обръща внимание. Аз се чувствам неудобно, че тя е зле, че й е лошо. Тук постоянно изкукуригвам от нерви. Аз съм много чувствителна и всичко наоколо ми се отразява на здравето. Чувствам се щастлива само първите два часа, докато не изляза и не се сблъскам с действителността навън. Всеки от нас се блъска във всеки, хората излъчват и показват агресия, блика постоянна негативна енергия.

- А как живеят приятелите ви по света?
- Всички живеят добре, изглеждат добре, не са мръднали, като едно време са, не са болни и ми се чудят на акъла защо още съм тук. И нямат всекидневните проблеми. Най-вече не живеят в стреса, в който ние живеем всеки ден. Не са отчаяни, спокойни са за децата си, за старините си, за парите си. Ето, вижте какво стана с КТБ. Това беше поредният организиран държавен грабеж.

- Вие вложител ли сте в КТБ?
- Не, аз на наши банки не вярвам. Два пъти са ме ограбвали, веднъж загубих 54 000 лева при фалита на Първа частна банка, а преди това имах влог в една руска банка - 10 000 рубли от хонорарите ми за участия в Русия, от които получих, като си ги изтеглих, едва 280 лева. Вече съм се парила и държа парите си само в европейски банки. Там не ти взимат пари за всяка транзакция, за поддръжка на карта също не ти взимат, както правят нашите банки.

- Обмисляте ли да покорите някое ново кътче на света?
- Като се прибрахме преди 7 години с Тони, си купихме апартамент на Българското Черноморие. Приятели ми казват да го продам и да си купя за същите пари апартамент на Тенерифе. Там като ми се пее, всяка вечер мога да си пея по клубове, ако пък не ми се пее, мога да си давам под наем целогодишно имота, защото там сезонът не е като при нас 3 месеца, от които 2 минават в дъждове. Та това обмислям засега. Истината е обаче, че аз обичам и съм привързана към България, страдам, измъчвам се от реалността и се чувствам безпомощна, реагирам на всичко, което се случва с народа ми.

- Коя ситуация наскоро ви е накарала да се чувствате безпомощна?
- Еми ето например преди 6 години се обадих в "Зелени системи" заради боровете в горната част на Южния парк. Там има някаква гадинка, която ги яде. Беше май месец и ми казаха, че е късно, трябвало да се обадя по-рано. И до днес никакви мерки не са взети, изсекоха боровете. Знаете ли колко останаха в целия парк?

- Колко?
- Само четири. Нито веднъж не напръскаха срещу този гаден корояд, само идват и секат боровете. А като го отсекат, буболечките се преместват на следващия и изглозгват и неговата кора. В цял свят има такива корояди, но по света се вземат мерки срещу тях. У нас режат само дърветата, докато не остане нито едно. Това е. Даже наскоро се разхождах и видях един чистач и той ми казва: "Ами, не съм забелязал". Аз, дето не съм експерт, а случаен минувач, забелязвам, а от "Зелени системи" нищо не забелязват.

- Нещо друго разстройвало ли ви е напоследък?
- Да, тежката съдба на китариста от "Ера" Стоян Стоянов, който след имотна измама и инвалид остана да спи на пейка в парка в Перник. Веднага започнах да въртя телефони и да организирам благотворителен концерт, с който да съберем 40-50 хиляди лева и да му купим една гарсониерка, за да има покрив.

- Има ли желаещи?
- Много колеги се съгласиха да пеят и да свирят без пари, обаче никой не дава апаратура без пари, нито зала.