Калин Сърменов-Милото: Младите ни актриси са дропли

Кой е той

Калин Сърменов е роден в София на 25 май 1963 г. Завършва две специалности във ВИТИЗ - "Актьорско майсторство" в класа на проф. Гриша Островски и "Кинорежисура" при Мариана Евстатиева-Биолчева. Сърменов бе директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Той е сред създателите на групите "Контрол" и "Чувал чувал". Стана особено популярен и с превъплъщението си в мафиота Милото от телевизионния сериал "Седем часа разлика".

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Сърменов, журирахте конкурса "Мис Плеймейт". Защо организаторите се спряха на вас?
- Хахаха, защото съм ценител. Известен разбирач съм. И тук не става въпрос само за жени, а за естетика - за връзка между интелект и красота (смее се).

- Имате ли си любим женски физически акцент, както Стефан Данаилов например е избирал момичета за класовете си по тънкия глезен?
- Има строго определени правила и те са ясни. Трябва да има сексапил, поддържана фигура, красота. Иначе моите уважения към естетическите възгледи на доайена на българската красота Стефан Данаилов, но смятам, че излъчването може да мине през глезена, но то трябва да бъде цялостно. Познавам плеймейтки - ето с Николета се запознахме миналата година. Тя е отворено момиче с широк диапазон на емоции, забавна е. С нея сме се срещали само още веднъж в едно кино, когато с Валери бяха дошли да гледат филм. Не видях това момиче да се преструва на някаква, каквато не е. Напоследък у нас всеки се прави на различен от това, което е.

- Как си обяснявате, че нито една актриса не би се явила на такъв конкурс?
- Като наблюдавам нивото на младите артистки в България, никоя не може да участва в такъв конкурс по ред причини. Много е лесно да кажат: "Аз не съм такава." Не си такава, ама ти не можеш и да участваш. Не мога да разбера защо доайените на естетиката у нас създават усещането, че артистката трябва да е мърлява, без грим. Спомням си, когато дойде у нас навремето "Таганка" как всички актриси дойдоха в блестящ вид след постановката с едни кожи, направени, нагласени, цялата зала ахна. И влизат, поглеждат и питат: "Къде са вашите артистки?" А там седяха едни дропли, които явно бяха творчески ангажирани в момента и не приличиха на човек. Е, имаме и хубави актриси, но са много малко от сегашните. Вижте Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, винаги елегантни, с червило, с парфюм. А съвременните млади актриси са в един окаян вид. И не говорим за секс. Мерил Стрийп примерно продава изтънченост, красотата на духа си. Имах среща с Джон Траволта и Робърт де Ниро, която ме разтърси дори само при ръкуването. Ами само като те погледнат, и ти ставаш един мъничък такъв. Защото тези колоси знаят кои са, поддържани са, знаят какво е да си пример на младите. А тук мислим, че като пърдим и се оригваме, сме голямата работа.

- Преди време обяснихте, че Стефан Данаилов е един от виновниците за проблемите в театъра. Има ли вероятност той да стане шеф на Народния театър?
- Доколкото знам, е предложен за шеф на Комисията по културата в Народното събрание. И това ще е по-логичният вариант за него. Друг е въпросът как ще се работи. Ако Стефан застане там и работи със стария си аршин, т.е. да се назначават на места хора от Държавна сигурност, това вече няма да стане. Все пак живеем в 2014 година и трябва да сме адекватни на времето.

- Т.е. изборът на Лукарски за министър на икономиката, е логичен, след като той се смята за добър управленец, не за експерт.
- Точно така, този човек има опит мениджърски и административен. На България й трябват мениджъри, това е. Аз като отидох като шеф в Сатиричния театър, най-важното, с което се занимавах, беше мениджмънт. Не си позволих да се занимавам с изкуство, а трябваше да вдигна производителността на труда. И я вдигнах със 120%. Нещо, което Вежди Рашидов направи в Министерството на културата. Дойде, направи екип от хора, които мениджърски мислеха, и се оказа, че реформата, която започна, е печеливша. Да не говорим, че тогава се намериха най-много пари за българското кино. Ние имаме над 10 млн. вкарани в кинопроизводството, това е събитие за новата история на България. Изведнъж започна да се мисли глобално за развитието на българския театър. Той обедини и Народния, и Сатирата, това е място, на което всички могат да работят. Това се случи за първи път от 25 години насам.

- Ако трябва да работите с Ламбо, ще имате ли проблем в общуването с него?
- Не, разбира се, аз нямам проблем с това. Имам проблем само с нагласените конкурси, както беше моят конкурс за Сатирата. Имам проблем с кадруването, не с изграждането на добри театрални логики. Ами ние с Вежди също имахме конфликт в началото. То хвърчаха листи по една маса, бяха чудеса. Но той спечели моят респект в битка с идеи. Видях, че срещу мен седи човек, който може да си признае грешките, който работи във вярната посока като мен. И това е нормално, ние нито ще се женим, нито ще си ходим на гости със семействата. Но за това трябва воля, дупе и отговорност, която винаги се ръководи от администрацията, която управлява тези процеси. Ето и Павел Васев, шефът на Народния, също успява да менажира театъра.

- "Актьорите вършеха малки предателства към Народния театър заради пари", пише бившият му шеф проф. Васил Стефанов в книгата си "Театрален роман".
- Да, на всичкото отгоре този човек пише и книга! Действието, което той описва, се развива 2002 г., но проблемът е, че явно нищо не се е променило оттогава. И това е много тъжно. Да, Стефанов говори остро срещу Сашо Морфов, напада го, обвинява... Напада човека, който единствено се опита да направи нещо за този театър и благодарение на когото всъщност публиката идва. Самият стил, в който е писал Васил Стефанов, е жалък! За миг си представих, даже ако моят живот е минал по този начин и аз трябва да напиша това нещо, ще умра от срам! Как министърът го извикал, как той бил отишъл, с други думи, през цялото време обяснява как конкурсът, който са искали да направят, е предварително предрешен?! За да го спечели той, което е страшно гнусно! Стефанов е един нахалник, как е възможно?! Обяснява как следобед между два и четири си почива и видиш ли - тогава му звъннал телефонът! Как ще си почиваш, бе, трябва да работиш и да се доказваш всеки ден!

- Човек може да си направи лесно извод, че проблемните ситуации в театъра са винаги или заради пари, или заради много пари...
- Ние вече сме в 2014 г. и комунизмът отдавна си отиде, слава Богу! Какво означава това да работим за идеята?! Няма такова нещо - живеем в капиталистически строй, пазарна икономика. Нормално е хората да искат да се чувстват добре и техният труд да бъде заплатен. Как може един Кръстю Лафазанов, който излиза на сцената и влачи на гърба си едно представление, да получава същите пари, като един Пламен Пеев да речем?! Е Кръстю е един изключителен артист! И по света е така - Робърт де Ниро не взима същите пари като някой, който никой не е чувал.

- На вас предлагали ли са ви големи суми за участие в проект?
- Миналата година ми предложиха 300 000 лв. за участие в риалити шоуто "Къртицата". Ама реших, че половин милион ми е по-достатъчната сума (смее се). Уважавам бизнеса, който правят продуцентите на "ВИП брадър" например, и им свалям шапка. Така се прави.

- Ставате ли шеф на Народния театър?
- Няма конкретика още. Да, водихме разговори на тази тема, обсъждали сме развитието на българския театър. Но тепърва ще има много неща да се случват.

- Ако заемете този пост, ще яхнете ли метлата за поредната чистка?
- Не харесвам тази дума. Разбира се, че и аз ще имам екип, с който да работя. Но когато нещата са работещи, не е нужно да се започват отначало. И не бива. Народният театър е място, което досега се е развивало успешно и това трябва да се запази. Защото това е правилната посока.