Последните думи на Васил Попов: Калата ме повика!

Последните думи на Васил Попов:

Калата ме вика

Не се страхувам от смъртта, виждал съм я веднъж

Лили АНГЕЛОВА

"Не мога да дишам", това сподели на 2 август с "България Днес" големият артист Васил Попов, който вчера се спомина след тежко боледуване на 81 години. Тогава той сподели, че се намира във ВМА и здравословните му проблеми са се задълбочили. "Надявам се да ме изпишат, макар че много не го вярвам. Дори приятелите вече ме викат от отвъдното", сподели още Васил Попов. Той обясни, че най-често сънува Георги Калоянчев-Калата и приема това като знак от отвъдното.
Легендата на Сатирата повече от два месеца бе на легло с кислороден апарат, който сам си включваше при нужда. "От пет месеца е в нас и само когато ми стане непоносимо, го използвах. Напоследък това състояние зачести", обясни малко преди кончината си Попов.
Промяната в здравословното му състояние започна още от последния му рожден ден - 25 юни, когато актьорът навърши 81 години. "Как да ви кажа, че съм добре, като не съм. Не мога да ходя, защото петата ми се сцепи, но ще издържа, за да присъствам на премиерата на книгата си днес - "Изповед без причастие". Няма как да излъжа, че всичко е наред, защото човек трябва да е подготвен и да не се притеснява от факта, че от година на година ще се чувства по-зле. Ето, освен сърцето и краката не ме държат, имам и други болести... Но не искам сега да ви занимавам", обясни тогава големият ни актьор пред вестника.
Именно тогава той призна и че не толкова го мъчат болежките, колкото самотата и разочарованието от приятелите. "Като почнах да пиша книгата, се почувствах много добре, иначе самотата е убийствена, както и предателството на приятели. Няма по-лошо нещо от това. Но с книгата се родих. Връщах си случки, истории, изписах повече от четири тетрадки. Накрая племенничките ми - щерки на балдъзата ми, ми помогнаха да я издам. Много добри са ми децата, на тях съм приписал сега и този апартамент. Едната е преводачка от испански - Биляна, а Милена беше учителка, сега е в "Човешки ресурси". Помагат ми, дори наскоро ми купиха пералня", похвали близките си Попов.
Актьорът, радвал със сценичното си присъствие почти три поколения българи, призна, че се е сринал след смъртта на съпругата си. "Оттогава започнах да боледувам. Преди това бях здрав като камък. "Беба бе голямата ми любов. С нея се познавахме още от квартала. Толкова години все заедно, една лоша дума не сме си казали. Отиде си тихо, както и живя", просълзи се на последната ни среща Попов.
Малко след това той призна, че когато за първи път отишъл в болница след смъртта на жена си, направил опит за самоубийство. "Не се страхувам от смъртта. Само памперсите ме плашат. Веднъж вече я видях в очите смъртта, но Господ не ме пожела. Лежах в болницата. Преди това паднах. Това провокира и други ставни болки, в краката и в гърдите. Все пак бях 50 години страстен пушач. И стана повече от месец откак се залежах в болницата. Един ден, като видях, че не мога да ходя, бях станал и като клечка. Тогава си рекох - няма защо повече да живея. И си помислих - ще дам пари на някой да ми купи ножче за бръснене и всичко ще свърши. Но ще се разбере, ще се изложа. Един ден сестрата, като ми сменяше абоката, видях, че шурна кръв. И си викам - опа, ето начин да свърша със себе си. И такава радост ме обзе, да ви кажа, каквато не съм имал от дете. Само за близките ми стана мъчно, че не можах един ред да им напиша за последно. И реших да го направя вечерта. С такова нетърпение чаках. По едно време ми мина и мисълта да не почна да се излагам и да викам: "Помощ, помощ". Викам си, ще почна да си пея тихо "Питат ли ме дей зората". И така ще стане. И да ви кажа, обзе ме такова спокойствие, казах си - Боже, смъртта била приятно нещо, като ласка, милувка. В един момент дръпнах одеялото. А то, потекла малко кръвчица и засъхнало. Разплаках се. И така цяла нощ. После, като поразмислих, разбрах, че не е имало смисъл", призна Васил Попов.
След тази случка години наред актьорът всяка сутрин се буди с радостната мисъл, че е здрав, но твърде често сънува любимите си покойни приятели: "Ето, и днес се събудих, като вчера ми се явиха Димитър Манчев, Константин Коцев, Нейчо Попов и Калата. Всички заедно. Отварям очи и си викам: "Ей, не ме пипнаха и тази вечер, оживях", смееше се той. До вчера, когато големите актьори и близки на Васил Попов не го прибраха при себе си. На 81 г. актьорът си отиде от този свят. Редакцията изказва съболезнованията на семейството.

каре
Попов: Ще кандидатствам за "Гинес" -
имам 1000 изрезки
на животинки

"Скоро ще кандидатствам за рекордите на "Гинес", след като вече направих над 1000 изрезки на животинки - котета, кучета, коне и други от списания и вестници." Така се похвали пред "България Днес" Васил Попов малко след Нова година. Хобито на актьора бе от времето, след като загубил любимата си Беба.

каре
Великите в една гримьорна

Дълги години Васко Попов дели една гримьорна с такива звезди на сатирата като Никола Анастасов, Григор Вачков и Константин Коцев. По-късно към тях се присъединяват Хиндо Касимов и Димитър Манчев. "Там преди представление ставаше едно представление, което, ако беше на сцената, зрителите щяха да умрат от смях. Ние, лудите, не загрявахме за сцената, а импровизирахме игра по тема, която подаваше някой, не по сценарий. Всичко беше много спонтанно и красиво. И излизахме на сцената, вече загрели за спектакъла. Атмосферата в Сатирата беше малко по-добра и по-човечна...", връща лентата назад ветеранът на популярната трупа.
Голямата звезда на Сатиричния театър "Алеко Константинов" Васил Попов е завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстю Мирски. Играл е в театрите в Сливен и Видин. От 1960-а е в щатния състав на Сатирата. Сред по-известните му роли са Рачо Драгалевски в "Двубой" на Вазов, Добчински в "Ревизор" от Гогол, Теди Рузвелт в "Арсеник и стари дантели", Ланс в "Двамата веронци" от Шекспир и много други. Снимал се е в много филми, влезли в златния фонд на родното кино - "Демонът на империята", "Момчето си отива", "Може би фрегата" и др. Има безброй участия и в радиото, телевизията и естрадата.