За риба с Цанко: Моруната надживя динозаврите, но човекът не й прости

Есетровите риби се ловят на парагадите за акули и на забранени капани по Дунав

Моруната и всички видове есетрови риби са по-стари от динозаврите, твърдят учените. Оцелелият вид обаче е подложен на изтребление от човека и е на път завинаги да изчезне.

“За моруни можеше да се говори преди 15-16 години. Оттогава няма нито една в Дунав. Въобще в реката няма вече никаква риба. Когато си отивам в Ново село, виждам пусти брегове,без нито един рибар. Не знам дали заради бомбардировките над Югославия с обеднен уран, или заради голямото отравяне преди няколко години на реката с химикали, но риба на практика вече няма”, казва журналистът Огнян Стоенелов, чието детство е минало в разкази за битки на живот и смърт с гигантските риби. И чиито роднини са шампиони по улов на моруни отпреди години.

През 60-те г. огромни моруни или филета от тях се продаваха свободно по рибните магазини във Варна. Корабчетата на “Черноморски риболов” ловяха редовно от тази риба, която по вкус е по-великолепна и от калкана. Тук важи същото правило - само пържене и пълна наслада на бялото месо. Но най-важното от есетровите видове е

не месото, а

прочутият им

черен хайвер

Преди 300 г. той станал деликатес за руския цар Петър Първи и 50 негови лични рибари дежурели на Каспийско море, за да осигурят златните черни зрънца за императорската трапеза. По времето на социализма българите също хапваха доволно черен хайвер. По-оправните отскачаха до Тутракан и Силистра, където можеха да си купят с килограми. По морето пък всяка туристка от СССР задължително носеше за продаване бутилка водка и кутийка с най-луксозния черен хайвер. Сега по маркетите може да се намери синтетичен черен хайвер от Норвегия, има и кутийки с оригинален руски, но докато преди той вървеше по 20-30 соцлева, сега в зависимост от качеството отива към 700 евро за килограм.

“Беше време, когато се ловяха моруни. Отиваха на парчета от риба на парагадите за акули. Вадеха се по 70-80-килограмови риби. Дребните есетри по кило, кило и нещо, често влизаха в мрежите. В Дунава я хващат по-често, защото в морето е по-рядка и трудно се намира. Но това беше до 90-те години, сега няма”, казва Андреас Енгибаров, собственик на рибно заведение.

Големият бум на моруни по Южното Черноморие настъпи след аварията в Чернобил. Тогава всяка година

в Ахтопол хващаха

поне по една

300-килограмова

моруна. Местната кооперация стана известна с това, че портиерът ѝ сутрин закусваше с филия с черен хайвер и това породи много национални вицове. “Ние сме рибари от години, но такова нашествие на моруни никога не е имало при нас. Предполагам, че радиацията от Чернобил бе плъзнала по големите руски реки и затова моруните бяха избягали оттам и търсеха по-чисти води”, коментира писателят и изследовател на рибите от Ахтопол Георги Долапчиев.

“Моруните обичат да се въртят около устията на реките. Търсят храна пред тях, а влизат в сладката вода да си хвърлят хайвера. Покойният местен рибар Митко ги трепеше точно там, където Ропотамо се влива в морето. Ние с гемиите сме хващали на парагади за акула пред Констанца”, казва Лъчо Янков от Варна.

Един-единствен случай за уловена есетра бебе около килограм има регистриран от варненските рибари. През 2000 г. на естакадата в Шкорпиловци по време на улов на кефал малка руска есетра се хвана на морски червей. По принцип този вид и чигата може да бъдат уловени на всякаква морска стръв - от мида и скарида до парче риба.

Моруните в Дунав се ловят с т.нар. кармаци. Те са нещо като морските парагади - на въже се закачат стоманени куки със стиропор, който ги клати във водата. Това привлича хищната риба и тя подгонва бляскавата кука, която имитира риба. След като се набучи на едната кука, моруната се омотова и около другите и става лесна плячка. В много случаи обаче кармаците са отнели живота на рибари, които са паднали от лодката в борбата с огромните моруни и също са се нанизали на тях.

Според евростандартите залагането на тези капани е нехуманно, защото разкъсват тялото на рибата и в повечето случаи тя не се закача, а продължава да плува тежко ранена, докато умре. На рибарите е позволено да уловят моруна само с мрежа, но това е почти невъзможно, твърдят те. Голямата риба се бори и къса с тяло, перки и опашка и най-дебелите върви на мрежите им.

Еколози започнаха борба за спасяването на есетрите

Екологични организации, които започнаха борба за възстановянето на популациите от есетрови риби в Дунав, предлагат мрачна статистика. В нея се вижда как промишленият риболов вече клони към нулата и то за съвсем кратко време.

Моруните са особено застрашени от свръхексплоатация, тъй като късно достигат полова зрялост, а хайверът им се цени високо. Днес видът е ограничен до Долен Дунав от язовирите “Железни врата”. В Румъния е отбелязан 60% спад само за три години. Руската есетра е една от най-едрите есетрови риби в Дунав, но днес и тя е критично застрашен вид. Тя също е ограничена основно в Долен Дунав. В световен мащаб се наблюдава срив на популациите с повече от 90 на сто.

Пъстругата също е критично застрашен вид. В световния улов е отбелязан спад с повече от 98%. В България средният улов е намалял от 14,1 тона през 40-те години на XX в. на 1,7 т през 1995-2002 г.

Най-малката от дунавските есетрови риби- чигата, също е застрашен вид. В България през последното десетилетие на XX в. се наблюдава спад в гъстотата на популацията и намаление в улова. В Румъния разпространението на чигата се описва като фрагментирано и намалено.

Шипът и атлантическата есетра също са критично застрашени. Шипът е сравнително едра есетра, изглежда, са останали няколко индивида в Среден Дунав, като последният е регистриран през 2009 г. в Унгария. В Долен Дунав видът се смята за изчезнал. Атлантическата есетра, която е бавно растящ и дълголетен вид, в миналото е била разпространена в цяла Европа, но днес е оцеляла само в реките Дардона и Гарона във Франция.