Чудовището с 300 зъба - звярът е още жив
Мантиевата акула е определяна като живо изкопаемо. Тя е първообраза на морските змейове, създаден от страха на простите хора, щом са я зърнали. Достига дължина от 2 метра, има тъмно-кафяво, змиевидно тялото. Гръбната, гръдните и аналните перки са изнесени далеч назад.
Мантиевата акула понякога е улавяна като съпътстващ улов при промишлен риболов, но няма икономическа стойност. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) я определя като застрашен вид, тъй като се размножава трудно и дори и случайният улов може сериозно да засегне нейната популация.
Мантиева акула е описана научно за първи път от германския ихтиолог Лудвиг Дьодерлайн, който посещава Япония между 1879 и 1881 г. и взема две акули във Виена. Ръкописът, описващ вида, е изгубен, така че първото описание на акулата е дело на американският зоолог Самюел Герман, изследвал 1.5 m дълга самка, уловена в залива Сагами. Неговата дописка, озаглавена „Необикновена акула", е публикувана в издание на протололите на института Есекс през 1884 г. Герман поставя новия вид в собствен род и семейство и го нарича Chlamydoselachus anguineus - от гръцки хлами ("жабо") и селахус ("акула"), а на латински anguineus "змио-подобен". Няколко ранни автори смятат, мантиевата акула, за жив представител на иначе отдавна изчезнала група от пластинчатохрилите, (акули, скатове, и техните предци), въз основа на характерните зъби, свързването на горната челюст директно на черепа зад очите и гръбначен стълб напомнящ нотохорда с неясни прешлени.
Герман предполага, че матиевата акула е част от Cladodontа, остаряла таксономичната група, включваща форми процъфтяващи по време на палеозойския период, като Cladoselache от периода девон (416-359 Ма). Неговите съвременници Теодор Джил и Едуард Коуп предполагат, че по-скоро е свързана сHybodontiformes, които са доминиращите акули по време на мезозойския период. Коуп стига по-далеч и причислява мантиевата акула, към изкопаемия род Didymodus.
По-новите изследвания установяват, че сходствата между мантиевата акула и изчезналите групи може да са надценени или погрешно интерпретирани. Тази акула показва редица черти в опорно-двигателния апарат, които безспорно я причисляват към групата на съвременните акули и по-точно към семейството нагребнезъбите акули (Hexanchidae) в разреда многохрилообразни акули (Hexanchiformes) (макар че систематикът Шигеру Ширай предлага да се поставя в собствен разред, Chlamydoselachiformes). Въпреки това, мантиевата акула принадлежи към една от най-старите все още съществуващи еволюционни линии на акулите, датираща поне от късна креда(около 95 Ма) и евентуално от късната юра (около 150 Ма). Заради древното си потекло и примитивните характеристики, мантиевата акула се определя като „живо изкопаемо".
