Правят проститутка от сестрата на Маугли
Марина Чапман е отгледана от маймуни и продадена на сводници
Дивите деца от джунглата оживяват в снимките на находчива фотографка.
Джулия Фулъртън-Батън напомни на света, че Маугли не е само в приказките, а има и реална сестра по съдба. След дълго проучване на различни истории за деца, отгледани от диви животни, германката, която от години живее в Лондон, представя своя поглед към живота в джунглата. Джулия случайно попада на историята "Момичето без име". Марина Чапман е отвлечена през 1954 г. от южноамериканското селце, в което живее. Изоставена е в джунглата, където тя бързо се приобщава към семейство маймуни. Животните я учат как и с какво може да се храни. Чапман бързо става изкусен катерач по дърветата и заприличва на осиновилите я примати. Няколко години по-късно ловци я намират, а тя е загубила всякакви умения да общува. Бракониерите се възползват от беззащитното момиче и я продават в публичен дом. Тя успява да избяга, но попада в ръцете на колумбийска мафиотска фамилия. Спасява я съседка, която я праща в Богота. Марина успява да се социализира трудно, но за сметка на това доста бързо. Тя се омъжва и става майка. Заедно с по-малката си дъщеря, Ванеса Джеймс, написват в съавторство книгата "Момиче без име"
„Случайно се запознах с историята на Марина Чапман и това ме накара да прочета повече за подобни случаи на деца, израсли в дивата природа“, разказва Фулъртън-Батън. „Има голям брой такива истории. Понякога са резултат от това, че децата са се изгубили или са били отвлечени от диви животни, но най-често причината за всичко е това, че родителите им са ги изоставили. Има регистрирани подобни случаи на четири от петте континента.“
Съвсем не толкова отдавна е случаят на Права, наречен Момчето птица от Русия. Седемгодишното момче е открито през 2008 г. в малък двустаен апартамент, където живее с майка си. 31-годишната жена създала за сина си изолатор, в който той живее само и единствено с птици и техните изпражнения. Когато е намерен от служители на социалните служби, те са изумени от факта, че детето не казва и дума, но умее да чурулика точно толкова добре, колкото и птиците. Майката доброволно го предава на властите, които го настаняват в психиатрична клиника, където се опитват да го приобщят към нормалния живот.
Легенди се носят и за Лобо, известна като Момичето вълк. През далечната 1845 г. хора от местно село виждат дете да тича с невероятна скорост, заобиколено от глутница вълци, и да напада стадо кози. Година по-късно виждат същото момиче, отново с вълк, да се храни като диво животно с месо от коза. За кратко е заловено, но успява да избяга. През 1852 г. хората засичат отново Момичето вълк, но то бяга в гората и никога повече не го виждат.
Носителката на редица престижни награди за фотография Джулия Фулъртън-Батън за пореден път затвърди името си на невероятен артист. Изложбата, която прави с всички истории на деца, отгледани от животни, спечели огромна популярност за отрицателно време.
