Мария, жената със слонска болест:Чакам да умра!

120 кила тежат краката ми, никой не иска да ме лекува

Доли ТАЧЕВА

"Отчаяна съм! Чакам да си отида и това е! Какво друго ми остава?! Лечение няма, лекарства няма, не мога да излизам... Какво да правя, ще полудея!"

Тази разтърсваща изповед направи със сълзи на очите пред "България Днес" 70-годишната Мария Герасимова, която живее в адски мъки с т.нар. "слонска болест".

Родината на заболяването е Африка. Предизвиква се от паразитни червеи, които обикновено се предават на човек при ухапване от комар. Краката започват да се надуват до неузнаваемост, докато не заприличат на слонски крайници. Кожата също се изменя и загрубява, като единствено телесният цвят напомня, че това е човешки крак, а не животински.

Мария никога не е ходила в Африка, а на лекарите у нас им трябват почти 2 години, за да определят какво точно й има. Но дори с поставена диагноза, не се намира болница, която да я лекува.

Екипът ни посети отчаяната пенсионерка в апартамента й в София, който се е превърнал в неин затвор вече повече от година. Отваря ни нейната асистентка, тъй като Мария не може да става от леглото. Всеки от краката й тежи над 60 килограма. Жената ни се радва, защото в "килията" й рядко идват на свиждания.

"Самотата ме убива. Тоя телевизор ми е останал. Разговарям си понякога с него, ядосвам се за нещо, говоря си, така минава деня ми. Обиколила съм много болници и никъде не ме искат. Казват, че не могат да ме излекуват и ме отпращат. Вече не вярвам, че някой ще ми обърне внимание - аз съм с единия крак в гроба", продължава да разказва за терзанията си 70-годишната жена.

В собствената си държава, Мария се чувства чужда и отритната. Никой не иска да я погледне, всеки само кръсти ръце със съчувствие и я отпраща. Единствената й утеха е синът й Румен. Мъжът работи на две места, за да може да помага на майка си в тежката битка.

"Никъде не я искат! Заборчял съм към банки и приятели, за да плащам на гледачки. Понякога не ни остават пари за храна. Изнемогваме! Ако има ад, аз го преживявам в момента. Страданията на майка ми са жестоки. Не спира да плаче", сподели пред вестника загриженият син, който е готов да се обърне към Световната здравна организация, за да сигнализира за бездействието на държавата.

Мария вече година гледа света отвън само през прозореца. Не може да се обслужва сама, затова през деня при нея има човек. От обезобразените й крака често тече лимфа (прозрачна, леко жълтеникава телесна течност), а болките са неописуеми.

"Сама не мога да легна, трябва да има някой, който да ми вдигне краката. Чаша вода, ако няма кой да ми подаде, няма и това да имам. Все още ходя до тоалетна сама. Трудно ми е, но гледам да се раздвижвам", споделя Герасимова, която дори 5-те крачки до тоалетната взима с почивки.

Преди 4 години тя е напълно нормална жена. Ходила е по улиците, дори е тичала след някой друг автобус. Когато краката й започват да се подуват, търси помощ от специалист. Първите 2 години всички й казват, че има разширени вени. Най-накрая се намира доктор, който поставя диагнозата "елефантиаза" (задебеляване на кожата и подкожната тъкан в резултат на застой в лимфните съдове, най-често поради тяхното запушване), но до там.

Пенсионерката има всички нужни приспособления, но те не й вършат работа. Асансьор в кооперацията няма, а тя вече не се побира в инвалидната си количка. Така заболяването лека по лека започва да прекършва иначе бодрия й дух.

"За нищо не мечтая вече. Мечтите отдавна ги оставих. Гледам реалността и виждам, че никой няма да си мръдне пръста за мен. Чаках да се пенсионирам, за да пътуваме с приятелки из България. Все така си мечтаехме, а какво стана - аз не мога да мръдна от вкъщи", споделя с мъка Мария.

Д-р Асен Драмов, специалист по съдова хирургия:

Лечение има, но интерес - не!

- Д-р Драмов, подготвени ли са българските лекари за това заболяване и има ли лечение у нас?

- Има лечение, но общо взето не се покрива много от Здравната каса. Няма кой да се занимава с тях, няма интерес. Липсва клинична пътека.

- Какво представлява лечението?

- Те са общо взето няколко неща. Режим, еластични бинтове или чорапи се слагат, специален масаж от физиотерапевти, има специални ботуши, лечебни упражнения за намаляване на отока. Терапията е комплексна. Ако стадият на болестта е много напреднал, процесът е необратим. Правени са опити за хирургично лечение, но те са много драматични. Маха се цялата тази тъкан от крака, после се присажда кожа, много е травматично.

- От какво се причинява това заболяване и само каката ли засяга?

- Има най-различни причини. При жените, след рак на гърдата и операция, засяга ръката. Има такива случаи, където болестта е вродена, но са много по-рядко. Ортопедични операции понякога също водят до това. След инфекция на кожата може също да се появи.

Как да помогнем:

Лъчът надежда за Мария идва с лечение в Германия. Чрез рехабилитации, жената би могла да води нормален начин на живот. 380 евро е престоят й на ден в немската клиника. А тя трябва да стои там поне няколко месеца. Тези пари са непосилни за семейството на Мария. Всеки, който желае, може да помогне на:

IBAN: BG23STSA93000023754006

Титуляр: Мария Недялкова Герасимова

Снимки: Пламен КОДРОВ