Шефът на СБП Боян Ангелов: Срамно е Бай Ганьо да е образът ни!
Внасяме закон за българския език
Кой е той
Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Главен редактор е на сп. "Читалище". Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища. От 1998 живее и работи в Швейцария, където завършва валдорфска педагогика и социална психология с признат докторат, преподава и в областта на гьотеанистиката, историята на философските системи, социалната и педагогическата психология. Автор е на множество книги.
- Преди дни връчиха на Съюза на българските писатели Сертификат за незабрава по повод Международния ден в памет на жертвите на холокоста. Зарадва ли ви призът?
- Да, с това поставихме началото на кампанията "75 години - Незабравените лица на спасението". Каква е заслугата ни ли? СБП има 105-годишна история и съюзът никога не е имал политически окраски. Създаден е от интелектуалци, сред които и Пейо Яворов. По това време 28 писатели, членове на СБП, се обръщат към министър-председателя Богдан Филов с думите, че България винаги е била толерантна към етносите и не бива да депортираме евреите. СБП застана до БПЦ с искането да бъде отменена депортацията и така са спасени 48 000 евреи.
- Българинът е толерантен, но немалка част от населението не приема Истанбулската конвенция. Какво мислят писателите за нея?
- СБП също е против конвенцията, имаме и декларация по този повод. Смятам, че има достатъчно европейски и български законодателства, които защитават човека. Ние трябва да погледнем първо към човека, а не да го разделяме на мъж и жена. Разделението отново е вид дискриминация, независимо в каква посока. Това смятаме всичките 820 писатели, членове на съюза. Иначе да, българинът е много толерантен и пример за това ни дава Васил Левски.
- Скоро отново ще почетем живота и делото на Апостола, СБП как ще направи това?
- Като цяло съм против тези национални комитети, които правят тържества и после всичко потъва в забрава. По повод 170-ата годишнина от рождението му предложих да бъде направена антология със стихове, посветени на Левски. Тя имаше голям успех. Би било прекрасно тази година да я обогатим.
- Казвате, че не трябва да забравяме хората с принос към нацията. В Народния театър Мариус Донкин прави постановки за възрастните актьори. Мизерията при писателите обаче е пълна - Димитър Яръмов си отиде немил-недраг от нелекувана пневмония. Паскал Андонов замръзна на една пейка. Петър Лозанов е закаран за последно в болницата от милозливи съседи. Калина Цанева просто се отказа да живее в такива мъки, болна и гладна. Всички те бяха членове на СБП...
- Почти половината от членовете ни са над 70 години. Ние сме освободили възрастните писатели от членски внос, но нашият съюз не получава никаква държавна субсидия. Никой обаче, който е дошъл за помощ, не е бил отпратен. За съжаление не сме спортисти или певци и не сме атрактивни. Но ето, с помощта на фирми направихме луксозната антология "България е любов". Тя включва стихове от Любен Каравелов до наши дни. За съжаление преди убиваха писателите физически, а сега мизерията ги убива.
- А вие защо се върнахте от Швейцария?
- Аз постоянно пътувам и най-важното за мен е, че децата ми решиха да останат тук, в България.
- Как успяхте да запазите съюза от скандални партийни ежби?
- Аз самият не съм член на партия, но групичките в съюза не си и правя илюзия, че съм обединил. Няма отлив, откакто съм на това място. Но и аз понякога се правя, че не чувам това-онова, не виждам... и така.
- Как мислите, коя награда трябва да е нашият български "Пулицър"?
- Мисля, че Ботевата награда би трябвало, разбира се, и Вазовата. Ботевата награда миналата година не се даде, тя се дава на пет години. Миналата година се бяхме разбрали с бившия кмет Николай Иванов, който сега е депутат от БСП, че ще бъде дадена, но не го избраха за кмет. Сегашният пък каза, че приоритет му е футболът. Не нападам човека, просто ви обяснявам. За мен обаче Ботевата награда трябва да се даде тази година и то на поет, публицист, който да наподобява творчеството на нашия революционер. Има такива хора.
- Кога най-после ще има закон за българския език?
- И аз това се питам. Той е жизнено необходим. Ще ви дам пример с Чехия. След 1918 г., когато се разпада Австро-Унгарската империя и се създава чешкото правителство, те издават закон за чешкия език. И в продължение на десетилетия той успява да се освободи от много немски думи. Такъв закон има и във Франция, а в Швейцария - в немскоговорещата част говорят и пишат на немски, във френскоговорещата на френски, в италианската - на италиански. Те не са отишли като нашите македонци и да кажат - хайде да си направим собствен език. Няма македонски език, има вторична книжовна форма на българския език и другото е банатската форма, която се пише на латиница. А нашият език е приет за официален църковен и държавен език през 893 година на Преславския събор. И езикът ни никога не е заличаван след това. Второ - когато се прие новата конституция, трябваше след това да се приеме и закон за езика. Но поради зле разбраната ни демокрация това още не се е случило. По времето на Николай Хайтов, когато е бил председател на СБП, Любен Корнезов е внесъл закон, но той не стигна до пленарна зала. По времето на 43-ото НС отново стигнахме до зала, но падна правителството и пак не се получи. Сега ми се иска, понеже ние нямаме законодателна инициатива, да подпишем с всички съюзи - композитори, артисти, художници, които са повече от 60 000 души, и да го приемем. Тогава ще сме сила.
- Кой избира кои думи да отпаднат от речниците и кои не?
- Това са езиковеди, сигурно добри специалисти, но те не би трябвало да са основната сила, която да казва това "да", а това "не". Имаме словно богатство от почти един милион думи. Тази година ще има юбилей на Найден Геров, създал седемтомен речник на българския език, който, ако се преиздаде, ще се уверите колко цветущ и красив е българският език. Тази работа не би трябвало да се върши от езиковеди, без да обиждам тези специалисти.
- Как си обяснявате факта, че постепенно българинът става емигрант и се "отродява", по думите на Хайтов?
- Смятам, че държавата е виновна, а не хората, които си търсят щастието навън. Ценностите вече са различни. Кои днес са успелите хора? Втълпяват ни, че милионерите. А как се става милионер по честен път? Фактът, че тук в собствената ти страна не ти дават равен старт и по-човешки условия на труд, кара хората да излизат извън България. Навън поне в това не ти пречат. Има и друго - защо постоянно обясняват, че сме робска нация? Водим за национален герой Бай Ганьо! Срамно е това! При условие, че са дадени 150 000 български жертви по време на Междусъюзническата и Първата световна война и нашата армия се бие три години с цяла Европа - френската, английската, гръцката, сръбската, включително сенегалската, и ги побеждаваме и чак когато се подписва капитулацията, тогава и ние подписваме, защото съюзниците капитулират. Толкова смели хора сме имали, а Бай Ганьо бил образът ни!
- В този смисъл свободни ли сме днес?
- Няма свобода наполовина и наполовина любов. Свободни сме да минаваме границите, но само тази свобода не е достатъчна на народа. Трябва да му се даде основното - минимум високи пенсии и заплати, с които хората да живеят достойно. И да има справедливост! Ето сега като фалира КТБ, и няма виновни, ние угаснахме със 100 000 лева и никой не иска да ни ги върне. С тях щяхме да дадем на 100 писатели по 1000 лева, които си го заслужават.
