Отец Силвестър: По делата ще познаем продължаващите промяната

Спазващите постите стават съпричастни с гладуващите

КОЙ Е ТОЙ

Дълги години отец Силвестър Янакиев е духовен надзорник на Сливенска епархия. Яростен противник на сектите и прайдовете на хората с различна сексуална ориентация. Завършил е Богословие в Софийския университет "Св.Климент Охридски". Какво ни дава 40-дневният Рождественски пост, който започна вчера, трябва ли политиците да се въздържат от месо и млечни продукти, ставайки по този начин съпричастни с гладуващите и какви са изводите след изборите в неделя - четете в следващите редове.

- Какви насоки и съвети ще дадете на православните християни, които започнаха в понеделник Рождественския пост?

- Четирите поста през годината дават добър вариант за начало на това човек да започне да внимава в поведението си с цел да постигне очистване, усъвършенстване и мир със своя създател. По тази причина и Рождественският пост е добро начало за това човек да започне да се упражнява чрез дела в своята вяра. Затова и Христос казва: "По делата ще ги познаете".

Началото на този пост ни дава възможност, ако искаме да разчитаме на нашия Бог и да живеем вечно с него, да започваме с делата във вярата. Едно от тях е постът. Той е свързан с въздържане от телесна храна. В днешното време на психоза в пандемията много хора се паникьосаха и започнаха стоически да пазят физическия си живот. Едно от нещата, които много помагат, отрезвяват мозъка и създават правилна представа, е спазването на православния пост. Защото, освен че се въздържаме от храна, която в много случаи е вредна - месо, сирене, кашкавал, яйца, мляко, алкохол и т.н., ние даваме сили на организма да преживее по-дълго.

От друга страна, когато човек е преял, умът му се замъглява по начин, по който се замъглява, когато е употребил алкохол. Затова, когато човек пости, той започва да вижда нещата по по-различен начин. Особено когато се подложи на такъв вид гладуване - без месо, мляко, сирене и т.н. Тогава той става съпричастен към тези, които гладуват. Започва да развива в себе си освен чувство за справедливост и равнопоставеност, така и онова усещане за любов към ближния. Постите отварят такива точки на зрение, за които преди това човек дори не се е и замислял.

- Възможно ли е в тези смутни времена да бъдат убедени колебаещите се или незаинтересованите, че духовната храна е много по-важна от телесната в дни, в които всеки ден слушаме за зарази, ваксини?

- Ако човек не вярва в Бог, той трудно би направил крачка към него. Щом не вярва, че след физическия живот душата продължава да живее, всичко останало е безсмислено. Отдавна съм се отказал да обяснявам на хора, заслепени от своето невежество, какво и как да правят.

- Възможно ли е в този контекст да бъдат призовани политиците към православен пост и така да бъдат съпричастни с болките и мъките на гладуващите?

- Мисля, че това няма да им помогне. Тъй като всеки политик се бори за власт и пари, което го виждаме в исторически план, като християнин и свещеник бих им дал съвет да си припомнят живота на Стив Джобс. Той бе мултимилиардер и въпреки това умря. Нека се сетят, че всеки един политик е смъртен. Ще се затрият и мястото им няма да се познава повече. Така е записано и в Свещеното писание. Ако това осъзнаят, тогава ще стъпят на пътя, който ще ги отведе при Господ. А оттам и това какво трябва да правят като дела за вярата.

- Не се ли вижда по-светъл хоризонт след тези избори?

- Християните сме така - все се надяваме на нещо по-добро. Но също така знаем, че в откровението си Господ ни е казал, че животът ще става все по-лош и по-зле. В крайна сметка се надявам новите лица, които искат да продължават промяната, и "Възраждане" да ме накарат да мисля за политика не за толкова зло същество, за което в момента го мисля. Но това ще го покаже бъдещето. След като много говореха и двете политически формации, сега ще видим, точно по думите на Господ - по делата ще ги познаем.

И Волен Сидеров, и Веселин Марешки, и Красимир Каракачанов бяха много силни на думи. Но делата им показаха, че не стават нито за политици, нито за водачи на българския народ. Даже по-скоро са срам за национализма и народа.

- Дори Луна постигна по-висок резултат от тях на изборите.

- Това си е напълно закономерно. За Луна гласуват хора, които няма кого да подкрепят и избират кандидат, който е, меко казано, странен. И момичето си събра проценти. Каракачанов събра 1%, като на изборите през април за него гласуваха 100 000 души. Винаги съм казвал, че ако Ванче Михайлов и Тодор Александров бяха живи, щяха да направят много интересни неща с Каракачанов. Това е човекът, който накара България да мрази национализма. Да не говорим за Сидеров. Какво ще правим сега със златния пръст? Едните бяха във властта, а другият с над 20% подкрепа. Сега къде са? Още известно време и мястото няма да ги познава.

Има едно обещание на Господ, че ще бъде с нас през всички дни до свършека на света. Което ни дава надежда, че каквото и да се случва, Господ няма да се оттегли от нас. Портите адови няма да надделеят над църквата. Ако нашите клирици се държат към Господ правилно, ние имаме надеждата, че ще преуспее. Има ли православна църква и вяра, ще има православен народ и държава.