Капитан Красен Костов: КГБ опита да създаде свръхчовек

За целта са опитвали да кръстосват хора с горили, иска ли са новият воин да е неуязвим и много умен

КОЙ Е ТОЙ

Капитан Красен Костов е български офицер от резерва. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен започва службата си като лейтенант - командир на взвод, в 66-а армейска ракетна бригада "Скъд", в която на въоръжение е бил оперативно-тактическият комплекс 9К72 Эльбрус. Бригадата участва в мащабно фронтово учение на Варшавския договор с десетки ракетни части от съюзническите армии, което завършва с бойни пускове на полигона "Капустин Яр" в Казахстан. Службата му продължава в най-модерната ни и голяма по онова време 13-а танкова бригада и е съпроводена с участие в множество учения и бойни стрелби. Съдбата му отрежда да продължи развитието си като военен репортер в армейски издания и му дава шанс да участва в много учения и да създаде лични контакти с командири и генерали, които по-късно стигат до висши ръководни постове в армията. По-късно, вече като журналист в "Нощен Труд", се запознава с полковника от КГБ Андрей С. Той бил завършил специална подземна академия на КГБ, в която бил обучаван в продължение на 17 години. За чудовищния експеримент за създаване на свръхчовеци от родителите им били отвлечени над 4000 деца на 5-годишна възраст, а сред тях и Андрей. Половината от тях не оцелели.

Костов заедно с колегата си Пламен Григоров създават на страниците на "Нощен Труд" поредицата "Свръхчовекът и подземната академия на КГБ". По-късно я издават в своя обща книга, която се превръща в сензация, а с войната в Украйна много от историите в нея намират своето потвърждение.

- Капитан Костов, как се запознахте с митичния руски полковник Андрей, който твърди, че е обучаван в подземна лаборатория на КГБ?

- В София живеех във военен блок с много интересни обитатели - генерали, спортисти от ЦСКА - футболисти, волейболисти, борци, ВКР-та, РУМНО-джии (РУМНО - Разузнавателно управление на Министерство на народната отбрана - б.а.). Също така военни лекари, офицери и старшини от различни части. Дъщерята на един от комшиите от РУМНО-джийския вход веднъж ми каза, че много важен човек иска да говори с мен - тя му била обяснила, че съм журналист от "Нощен Труд". Направихме срещата още следваща вечер в едно квартално ресторантче. Тогава се запознах с Андрей. Каза ми, че е полковник от КГБ, едва оцелял по време на пуча в Москва през 1991 г. и успял да избяга в България. Беше снажен млад мъж, с дълга, вързана на плитка коса, скулесто, чисто лице, с дълги пръсти на пианист. Говореше много добре български език, но с ясно изразен руски акцент. Краткият му разказ ме шокира, но историята беше интересна и си заслужаваше да бъде разказана. Това се случи някъде в края на ноември 1993 година. Няколко дни по-късно - в първите дни на декември, заедно с колегата Пламен Григоров, въоръжени с бележници, химикалки и два касетофона, направихме и първата си си работна среща с Андрей, на която той започна да ни разказва своята приказка.

- Кой е Андрей? Кое беше най-шокиращото в неговия разказ?

- Срещите ни бяха много и всеки път, в опитите ни да го разобличим, излизаха все по-нови и понякога ужасяващи неща. В началото си мислех, че е луд, някакъв шизофреник, който влиза последователно в двата си образа. Но всичко в разказите му следваше някаква логика, сякаш четеше книга или ни прожектираше филм. Не влезе в нито един капан, не допусна нито едно противоречие. В неговата история се открояваха няколко видими фрагмента.

- Кои бяха тези фрагменти?

- Първият беше подземната академия - подземен град, в който пребивават и се обучават много хора. Той е затворена биологична система с възможност за собствено зеленчуково производство и стопанство, напълно оборудван с всички условия за живот, отдих, военно обучение, тренировки, дори и за складиране и движение на военна техника. Вторият фрагмент беше експериментът за създаването на свръхчовек, джедай със специални бойни умения, с изключителна психо-физическа устойчивост, надеждно управляема бойна единица.

- Това звучи наистина невероятно...

- Да, но не е всичко. Третият фрагмент беше психотронното и психотропното оръжие. Четвъртият - съдбата на тези елитни командоси на КГБ след официалното приключване на експеримента и тяхното бойно кръщаване в Чечня и Абхазия, където участват в операции по етническо прочистване. Най-шокиращото беше, че Андрей ни даде знак - те са тук, сред нас. Много добре подготвени и обучени да изпълняват всякакви заповеди с всякакви средства.

- Появиха ли се някакви доказателства, че е възможно да има такава подземна академия?

- Войната в Украйна, която бе част от Съветския съюз и където КГБ имаше напълно изградени структури и влияние, извади на повърхността много малко известни досега факти. Отбраната на Мариопул и съпротивата на украинските части, сред които и елитният полк "Азов", бе изключително продължителна. За да превземат последния бастион на украинския гарнизон в завод "Азовстал", руснаците буквално трябваше да го изравнят със земята. Гарнизонът обаче продължи да се съпротивлява. Това стана благодарение на системата от бункери, укрития и подземни транспортни коридори на няколко нива, дълбоко под земята. Това подземно отбранително съоръжение е изграждано десетилетия наред - още от времето на Сталин, и е било предназначено да подслони хиляди хора дори при ядрен удар. В тези подземия е имало не само лазарети, но и биологични лаборатории.

- Какви други тайни изплуваха покрай войната в Украйна?

- На бял свят излезе и информацията за огромните подземни пространства на солните мини в Соледар и Бахмут. Градовете бяха изравнени със земята и битката за тях продължи пет месеца. Според собственика на частната армия "Вагнер" - Евгений Пригожин, под двата града имало лабиринт от солни пещери и тунели с дължина около 180 км. На 80-100 м под повърхността на земята в тях можели да се движат дори и танкове и бойни машини на пехотата. След превземането на Соледар в лабиринтите на солните мини бяха открити складове със стрелково оръжие и боеприпаси още от времето на Съветския съюз. Преди войната там е имало дори подземна художествена галерия, концертна зала, че и стадион. Дали е само това - едва ли някога ще узнаем.

- Подземните градове се оказват жива реалност...

- Така е, подземните градове вече не са сензация. Има го навсякъде по света. Да не говорим за Москва и митичния подземен комплекс за руския елит - Раменкин. Според мълвата той се намира под МГУ (Московския държавен университет) и може да скрие в случай на ядрена война до 15 000 души. В други информации пък се твърди, че резервната столица на Русия се намира в планината Ямантау, близо до гр. Межгоре в Башкортостан. В подземния град може да скрият не само президентът на Русия Владимир Путин и екипът му, но и около 300 000 души. Официален водач в класацията на подземните градове обаче е РАТН - "Шахтата", който е вписан в Книгата за рекордите на Гинес. Намира се под канадския град Торонто. Разположен е на 12 нива, има площ 371 600 кв. м, а тунелите му са с обща дължина над 30 км.

- В София също е имало тайни подземни тунели...

- Точно така! Система от тунели имаше и под мавзолея на Георги Димитров в столицата. Всъщност са цял лабиринт, намиращ се под сградите на Министерския съвет, БНБ, президентството, Военна академия...

- Свръхчовекът на КГБ мит ли е, или реалност?

- Това е загадка, която все още няма своя категоричен отговор. Програми, стратегии, доктрини, експерименти, обаче е имало и вероятно продължава да има - от Хитлер и Сталин до днес. Защото няма по-съвършена машина за убиване от човека. Общото във всички разработки са окултизмът, езотеричните науки, биоекспериментите, опитите с живи хора, парапсихологията и всякакви други екзотични методи за въздействие върху човека. При Хитлер проектът се наричал "Аненербе". Освен да бъде създаден свръхчовек, задачата била разработването на нестандартни оръжия за масово унищожение, религиозни и мистични практики за обработка на съзнанието, дори и възможности за контакт с извънземни цивилизации.

- Кога започва всичко това в Русия?

- Веднага след Октомврийската революция. В началото на 20-те години на миналия век в Съветска Русия под егидата на държавата започва развитието на съветската евгенистика, която е част от развитието на евгенизма в световен мащаб. Нейната цел е създаването на свръхчовека. Новият човек е трябвало да бъде продукт на програма за генетичен подбор, при който родителите на талантливи, развити, умни и красиви деца трябвало да бъдат стимулирани да раждат повече деца за сметка на ония, които създавали "обикновено" потомство.

- И как продължава всичко това?

- С идването си на власт Сталин поставя пък нова задача за създаването на съветския свръхчовек. Първоначално идеята била да се създадат неуморими и силни работници, но по-късно вече задачата била армия от хуманоиди с невероятна сила, недоразвит мозък и безчувствени на болката. С необходимото финансиране и под егидата на КГБ бил създаден екип от учени. Те стигнали до идеята за кръстоска между човек и маймуна. За тази цел в Сухуми Грузия била създаден Научноизследователски институт със специална ферма за горили, които учените оплождали с човешки сперматозоиди. Свръхчовек, елитен воин убиец по официални данни така и не се получил. По време на войната в Абхазия през 90-те години във ферма имало около 7000 човекоподобни маймуни. Всички те обаче загинали покрай бойните действия от глад, а някои от тях били разстреляни - за удоволствие и изпробване на точния мерник.

- Има ли и други свръхестествени доктрини, свързани с комунистическото минало на СССР?

- По времето на военния министър от времето на соца Димитрий Язов магьосниците и екстрасенсите успели да пробият дори в Генералния щаб. Стигнало се дотам, че в край на 80-те години на миналия век била създадена свръхсекретна войскова част №10003. Тя била толкова тайна, че командирът й докладвал само на началника на Генералния щаб. Името на бригадата от екстрасенси било "Експертно-аналитично управление за необичайни човешки способности и специални видове оръжия". Твърди се, че медиумите от това секретно поделение трябвало да проникват в съзнанието на държавния секретар на САЩ. Освен това те били разработили нови оръжия, в сравнение с които ядрените бойни глави били тояги в ръцете на неандерталци.

- Ние в България също имаме подобен случай - този с Царичинската дупка...

- Точно така. Интересен е и паралелът, че по същото време екстрасенси атакуваха и нашия Генерален щаб. В резултат на това се появи Царичинската дупка, в която медиумите под егидата на генералите ни така и не намериха онова, което търсиха.

- Каква е била ролята и задачите на възпитаниците на подземната академия на КГБ, за която ви разказа полковник Андрей С.?

- Специалната академия на КГБ носела кодовото име ВУДУ и се намирала в подземен град близо до Белгород, недалеч от границата на днешна Русия с Украйна. Започнала да функционира през 1973 г. Андрей попаднал в нея с първия набор - 1400 деца на петгодишна възраст, родени в петък, на 13 декември 1968 г. Според митологията това бил денят, в който се обединявали силите на Сатаната и Бога, разказваше ни Андрей. Родените на тази дата се доближавали до съвършенството и унаследявали не само божествената, но и сатанинската сила. Едва 800 деца от първия випуск успели да завършат пълния дванадесетгодишен курс на обучение. Останалите 600 измрели или полудели от нечовешките натоварвания.

- Какви са били другите критерии за подбор на бъдещите командоси?

- Подбирани са по специален научен метод, който включвал и антропометрията. Това било широкомащабна операция на КГБ, проведена перфектно не само в СССР, но и във всички социалистически държави. Между избраниците имало и българчета. Самият Андрей твърдеше, че е източногерманец, роден във Висбаден.

- Какво се е случвало с командосите след това?

- Завършилите и трите нива на академията, всяко едно по 4 години, били удостоявани със звание майор или капитан трети ранг. В зависимост от специализацията си били включени в състава на свръхсекретни формирования на КГБ, специализирани в борбата с тероризма, преодоляването и създаването на обществени кризисни ситуации, провеждането на специални операции за етническо прочистване в Чечня, Нагорни Карабах и Казахстан и разработването на научни програми, свързани с психотропните оръжия.

- Къде е служил Андрей?

- Андрей участвал със своя специален отряд LH-33 в операции за прочистване в Чечня и Нагорни Карабах. Твърдеше, че техни командоси били гръбнакът на пуча в Москва през 1991 г., а той лично участвал в задържането и изолирането на Михаил Горбачов във вилата му. Командосите от подземната академия имали изключителни качества и били изпратени да работят под прикритие не само в държавите от бившия Съветски съюз, но и в Европа. Така и не разбрахме кой е Андрей - един от тях или човек, изпратен с послание в България, което видя бял свят благодарение на "Нощен Труд"?

- Къде е Андрей сега?

- Изчезна. Дойде от нищото и изчезна в нищото. Внезапно - както се и появи. Но въпросите след него останаха и двайсет години по-късно...

Очаквайте всеки петък новата поредица на "България Днес" за подземните тайни на КГБ.