Паметници на соца стърчат насред демокрацията

Само два монумента на съветската армия премахнати, "Дружбата със СССР е нужна на България както въздухът и слънцето", гласи скулптура в Русе

Бисерка БОРИСОВА

На пръстите на едната ръка се броят премахнатите паметници на соца в България, но за сметка на това у нас се вдига най-много шум при всяко събаряне или подместване на комунистически монумент.
Премахването преди дни на паметника пред НДК, носещ официалното име "1300 години България" и неофициалното "Паметник на абсурда", ще се запомни с най-много дебати, мислене, караници и скандали на глава от населението. Съдбата на разпадащия се от десетилетия монумент раздели народ, творци, политици. Естествена е обидата на архитекта, че творението му получи такова отношение. Но още по-естествена бе и реакцията на гражданите, че им се ще на това централно място в столицата да има нещо по-смислено - като спрягания Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк например. За "Паметника на абсурда" през последните дни и години се изписа предостатъчно. Ще припомним само, че самият Тодор Живков не го харесвал. Така погледнато, острата реакция на левите организации срещу събарянето му буди недоумение. И доказва за пореден път, че в България където е намесена политика, обективност и разумност не трябва да очакваме...

По същия начин премина и премахването на бившия мавзолей на комунистическия вожд Георги Димитров. Сам по себе си мавзолеят е рекордьор: построен е само за 6 дни през 1949 година и си отива пак за толкова, след като през 1999 г. правителството на Иван Костов не успява да го взриви отведнъж. Необходими са няколко експлозии в периода от 21 до 27 август, докато най-сетне комунистическата гробница, пред която хиляди български ученици и работещи са били принуждавани да манифестират "възторжено", рухва. Тялото на Георги Димитров е изнесено от мавзолея още през август 1990 г. и кремирано. Въпреки това социалистическата партия в България до последно брани запазването на мавзолея.
От началото на демократичните промени у нас непрекъснато се говори и за демонтаж на Паметника на съветската армия в София. До ден днешен той си стои - от време на време "пременен" с боя. През соцвремената в почти всеки окръжен град в България е имало Паметник на съветската армия. След демократичните промени са премахнати едва два. Единият е монумент в Плевен, издигнат през 1955 г., който навремето местните наричали "Альоша". Представлявал е висок обелиск от сив гранит, на върха на който се издига бронзова фигура на съветски воин. През 1991 г. е нарязан на парчета и претопен. През 1999 г. на негово място се изгражда Паметник на загиналите за свободата на Плевен. Другият разрушен Паметник на съветската армия е монумент, стоял в градския парк на Ямбол и наричан от хората "Дебелата". Съборен е малко след 1989 г.

Към момента в страната продължава да има паметници, възхваляващи съветската армия или нейни поделения, във Варна, Бургас, Добрич, Бяла Слатина, Созопол, Шумен и много други. В Русе върху Паметника на съветската армия продължава да стои надпис-цитат от Георги Димитров: "Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество"... През втората половина на 90-те години русенци все пак демонтират паметниците на Ленин и Георги Димитров. Относно паметника на Ленин до ден днешен се носят градски легенди, че той никога не си е "тръгвал", защото бригадата, която го демонтирала след 10 ноември, е отрязала долната част на фигурата и я "погребала" тайно в централните част на града. Поне що се отнася до съветските диктатори, то техните паметници са разчистени от България. Единственият оцелял паметник на Ленин у нас днес е в русенското село Новград.

Живков натирен в покрайнините на Правец

Покрай течащата през последните 10 години бясна рекомунизация на страната и тотално погребване истината за издевателствата на комунистическия режим, не е странно, че паметниците на Тодор Живков почнаха да никнат отново. През 2011 г. в родния му град Правец бе поставена висока 2,6 м статуя, дело на скулптура Секул Крумов.

Тя била изработена още през 1974 г., а авторът я подарил на града във връзка с честванията на 90-годишнината от рождението на диктатора. Статуята се намира в краен квартал на града, до запустелия завод за микропроцесорна техника. Веднага след демократичните промени паметникът на Живков в центъра на Правец бе демонтиран. Днес никой не знае каква е съдбата му, като предположенията са, че е бил претопен.

Сталин умира часове след като
българин взривява паметника му

На 3 март 1953 журналистът и бивш политически емигрант Георги Константинов Георгиев, известен с прякора Анархията, взривява паметника на Сталин в Борисовата градина в София.

Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчото на Константинов с човек от партийната власт го отървават от смъртна присъда. Все пак влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години. През 1973 г. успява да избяга във Франция.