Гаврил Кацаров е първият траколог

Издига се до ректор на Софийския университет 

Защитава възгледа, че древните македонци не са гърци, а смес от три племена 

Древната история на Тракия и Македония е темата, която най-силно завладява сърцето и ума на Гаврил Кацаров.

Бележит учен и археолог, успява да се издигне до ректор на Софийския университет и да достигне до научното звание "академик". Това е само малка част от изключителния живот на забравения български гений, която ще разкажем днес.

Кацаров е роден във възрожденския град Копривщица на 4 октомври 1874 г. На 25-годишна възраст завършва с докторат "Класическа филология и стара история" в Лайпцигския университет. Следват специализации в Берлин и Мюнхен (1901-1902 г.), както и в Италия (1906 г.).

Талантливият младеж решава да се завърне в родината си и започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но скоро е командирован във Висшето училище, което днес познаваме като Софийски университет "Свети Климент Охридски". В Алма матер професионалната му кариера бележи впечатляващ възход. На 26-годишна възраст вече е доцент, четири години по-късно става извънреден професор, а когато е на 36 години, се издига до редовен професор. По това време става титуляр на катедрата по стара история (1910-1943 г.), но достига и до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918 г.) и ректор на университета, макар и само за една година.

Може би един от най-големите му успехи е, че се превръща в основоположник на българската тракология. В продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб.

Тракологията е наука, която е регионално-тематичен клон на историята и археологията и изучава траките - древен народ, живял главно в Югоизточна Европа. Тя изследва тракийската култура (история, религия, език, изкуство, икономика) от края на II хилядолетие преди Христа до Късната античност през IV-VII век.

За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 20-те години на ХХ век Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.

През 1916 година Богдан Филов - познат като екзекутирания от Народния съд регент на малолетния Симеон II, но също така и отличен археолог и историк, въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. Също Филов развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век преди Христа като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология.

През 1967 година диктаторът Тодор Живков заявява, че "в нашите жили тече и тракийска кръв", и критикува научната общност, че не отделя достатъчно внимание на траките. С темата лично се ангажира и неговата дъщеря Людмила Живкова.

Но да се върнем към делото на Гаврил Кацаров. Забравеният български гений работи върху историята на Древна Македония, като защитава възгледа, че древните македонци всъщност не са гърци. Според него те са смес от три племена, които са подложени на гръцко влияние. Става въпрос за пеласги - палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, траки - етно-културна общност от индоевропейски племена, и илири - индоевропейски племена, населявали западния дял на Балканския полуостров през Античността от 2 хилядолетие преди новата ера.

Кацаров остава в историята като автор на научните трудове: "България в древността. Историко-археологически очерк", "Атинската държавна уредба", "Принос към старата история на София", "Приноси към историята на древността", "Принос към старата етнография и история на Македония", "Извори за старата история и география на Тракия и Македония".

Във визитката му можем да открием още, че е член-основател и председател на Българското археологическо дружество в София, а в периода 1921-1940 г. е секретар и председател на Историко-филологическия клон на БАН. Също така е директор на Народния археологически музей в София и на Българския археологически институт. Не по-малко впечатляващо е, че е член и на австрийската и румънската академия на науките.

Научните успехи на Гаврил Кацаров сякаш са предопределени от съдбата, тъй като в рода му има и други бележити личности. Баща му - свещеник Илия Кацаров, е човекът заклевал въстаниците през 1876 година в навечерието на Априлското въстание. По време на възстановяването на копривщенския революционен комитет на свиканото от Георги Бенковски съвещание в къщата на Патьо Млъчков извършва свещенодействията при заклеването на бъдещите въстаници. Употребяваните клетвени атрибути по това време са Евангелие, православен кръст, револвер и кама. Кацаров е един от малкото оцелели в турския арест. След международно наложена амнистия се прибира в Копривщица с напълно изкъртени зъби в устата му.

Кацаров-старши има общо девет деца. Димитър е офицер, генерал-майор от артилерията, командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк по време на Балканските войни (1912-1913 г.) и инспектор на артилерията след края на Първата световна война. Негова дъщеря е Райна Димитрова Кацарова-Кукудова - фолклористка, наричана "Майка на българската етномузикология" и "Слънчевата дама на българската фолклористика".

Видният български учен Гаврил Кацаров умира на 4 юни 1958 г. в София, като наследството от научните му трудове продължава да се използва и в наши дни. В негова памет на името му е кръстено 110-о училище в столичния квартал "Захарна фабрика", а потомците му продължават да имат своя принос към науката.