Йоанна Драгнева: Пръстенът ми е от баба, а не от Ненчо

Йоанна Драгнева: Много хора ми завиждат

Пръстенът ми е от баба, а не от Ненчо, издава певицата

Винаги усмихната, лъчезарна и много позитивно настроена към света. Това е певицата Йоанна Драгнева. Детството й минава покрай международната музикална сцена - родителите й са музиканти, работещи в Европа, а Йоанна пътува заедно с тях. Първата й голяма любов са барабаните - тя започва да свири на ударни инструменти още от 6-годишна. Музикалната й кариера започва на 11 годинки в детската формация "Бон-Бон" и едноименното тв предаване, където тя е водеща и солистка на групата. Неподправената й артистичност е забелязана от детската актьорска школа към БНТ и тя е поканена да се включи в емблематичното предаване "Здравей". На 18 Йоанна продължава телевизионната си кариера като водеща в музикалното предаване на БНТ "Мело Тв Мания". По същото време стартират и клубните й изяви, като перкусионистка. През 2005 г. завършва Националното музикално училище "Л. Пипков" в София и продължава образованието си в Музикалната академия "Панчо Владигеров" с две специалности - ударни инструменти и поп и джаз пеене. Телевизионната й кариера пък продължава с находките й като репортер в предаването на БНТ "Всички пред екрана". Любопитно е, че бившата певица на Deep Zone стартира участието си в групата именно като перкусионистка. Йоанна вече не е част от бандата, но успешно развива соловата си кариера. Последната й песен "Наистина любов" се превърна в тотален летен хит. И макар да не обича да споделя за личния си живот, за никого не е тайна, че певицата има връзка с актьора Ненчо Балабанов. Двамата в момента са една от най-одумваните светски двойки.

- Йоанна, поздравления за новото ти парче "Наистина любов", което вече е хит. Как се роди идеята за него?

- По тази песен работихме няколко месеца, променяхме текста и аранжимента, докато накрая се върнахме на първоначалния вариант. Инспирирахме се от любимия и популярен филм "Наистина любов". Видеото също е много свежо, направено с чувство за хумор. Старахме се да бъде весело и неангажиращо, типично за лятно парче. И тъй като е с американско поп звучене, направихме и клипа в стил 60-те години, много забавен и закачлив.

- Имаше ли интересни случки по време на снимките на видеото?

- Въпреки че снимахме на морето и има много хубави слънчеви кадри, никой не знае, че работихме в най-студените юнски дни. Температурата едва стигна 15 градуса, а водата в басейна, в който блъскам хубавото момче, не искам да казвам колко беше. Той имаше само един чифт сухи дрехи и трябваше да заснемем сцената от първия път, нямахме право на втори опит. Но за щастие нещата се случиха както трябва.

- Много твои колеги те подкрепиха в концерта ти през март тази година в помощ на децата аутисти. Трудно ли ти беше да ги накарш да се включат?

- Не, оказа се, че много хора са съпричастни с каузата и искат да помогнат. Много мои приятели застанаха с лицата си и подкрепиха идеята за изграждане на център за работа с деца с аутизъм и обучение на специалисти. Благодарение на всички усилия и на многото дарители той ще отвори врати на 15 септември.

- Теб лично какво те провокира да се захванеш с благотворителност и да си толкова активна в подкрепата към тези деца?

- Всичко започна преди 5 години, когато се записах да уча музикотерапия. Още тогава имах много голямо желание да бъда полезна на децата със специфични потребности. Първо бях доброволец в един дом близо до Правец, после се дипломирах и започнах да работя професионално с деца със специфични потребности. За съжаление у нас много от родителите започват твърде късно да обръщат внимание на проблема. А пък колкото по-рано се хнаве, толкова по-бързо могат да се постигнат резултати.

- Защо според теб чалгата у нас успя да се наложи над останалите жанрове?

- Това налагане беше тенденциозно и умишлено, не защото хората го харесват, а защото много се вложи в този жанр. Доста хора работиха за неговото развитие. Той много се трансформира, не е това, което беше в началото. Сега по-скоро прилича на популярна музика, отколкото на дивата чалга от 90-те години на миналия век. В поп-фолка също има добри изпълнители, които се развиват. Но най-хубавото е, че последните години има сериозно завръщане към поп сцената на много музиканти, които правят смислени неща.

- Какво може да те натъжи и да те разплаче?

- Много неща, но най-вече несправедливостта, с която се сблъскваме всеки ден. Много често се натъжавам и от децата, с които работя. Плача понякога, но те не виждат сълзите ми. Това си е моето време вкъщи, което не го споделям с други. Понякога се чувствам много безпомощна. Иска ми се да поправя света, но знам, че няма как.

- За никого не е тайна, че с Ненчо Балабанов сте двойка. Сега бяхте и заедно на море. Как реагират хората, като ви видят заедно?

- Усмихват се, поздравяват ни и много се радват на нашите успехи.

- С какво успя да те спечели?

- Комплексно е, не мога да откроя само едно нещо. Той наистина е невероятен човек и аз много се радвам, че имам възможността да го познавам и да ми бъде първо приятел, а след това нещата да се развият и в друга посока. Всъщност хич не обичам да говоря за личния си живот и ако не беше станало толкова ясно какво се случва между нас, сигурно и досега щях да крия. Това е лично пространство, не смятам, че трябва да се афишира с кого споделяш живота си.

- Ти си млада, успяла, имаш чаровен мъж до себе си. Случвало ли се е да усещаш злоба и завист?

- Да, за съжаление понякога чувам доста злобни реплики по мой адрес и не ми е приятно. Обикновено завиждат хора, които не са успели да се реализират. Тези, които са постагнали нещо, не завиждат, защото знаят, че зад всеки успех стоят много труд и сериозни усилия.

Теодор Дечев: Открихме как да не се вдига токът за индустрията

Резервите обаче бяха "изядени" от привилегии за производителите на електроенергия от биомаса, разкрива директорът "Индустриални политики" в Асоциацията на индустриалния капитал в България

Теодор Дечев е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 г. получава магистърска степен по политология в СУ "Св. Климент Охридски", след което е докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН. От 2007 г. е доктор по социология.

От 1993 до 1997 г. е главен редактор на вестник "Свободен народ". Бил е заместник-председател на БСДП. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на труда и социалната политика с ресор индустриални отношения, след което е работил като съветник на председателя на КНСБ и експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог.

В периода 2003-2010 г. е заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и председател на Съвета на браншовите организации при ССИ. До 2012 г. е председател на ССИ, след което остава негов почетен председател. В периода 2003-2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество. От юни 2014 г. до днес е директор "Индустриални политики" в Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

- Напоследък си непрекъснато "във вихъра на танца", последния път заради организирания протест срещу повишаването на цената на тока за индустрията. Не ти ли омръзна да си все в конфронтационни ситуации?

- По природа съм човек склонен към компромиси. Сговорчив човек, така да се каже. Но наистина нашата българска реалност многократно ме е изправяла пред ситуации, когато и аз, и съмишлениците ми сме били остро провокирани от нежеланието на отсрещната страна да работи за компромис. На мен не ми доставя никакво удоволствие да нападам когото и да било, но често обстоятелствата не предполагат друга алтернатива.

- Смяташ ли, че т.нар. "тристранно сътрудничество" наистина може да помогне с нещо за развитието на икономиката и на обществото?

- В цивилизованите държави тристранното сътрудничество между работодатели, синдикати и държава е в основата на тяхното благоденствие. Мога да дам десетки примери на съвсем практически действия, извършени в този формат, които са допринесли в огромна степен за решаването на отделни тежки проблеми, както и за общественото развитие като цяло. Съвсем наскоро публикувах една отдавна подготвяна от мен книга, в която има голям брой примери как във водещи компании работодатели и профсъюзи постигат договорености, с които запазват работни места в кризисни ситуации. Страните правят отстъпки в двете посоки - работодателите гарантират работните места, работниците се отказват от някои свои бонуси и финансови привилегии и в крайна сметка много остри ситуации силно се смекчават. Когато се правят подобни споразумения като това, страните се договарят не само колко пари ще се икономисат срещу запазването на работните места, но и за какво ще се използват те.

- Какво имаш предвид?

- Парите се харчат не за лукс, а за развойна дейност, за разработване на нови продукти, за професионална квалификация... В държавите от "Стара Европа", за които става дума, има много висока култура и традиция на диалога. Страните си имат доверие и го скрепяват с много конкретни, детайлни договорки. Ние сме орисани все още само да се учим от този подход и от този стил, да се опитваме да правим подобни неща на българска почва.

- Възможно ли е това у нас? Хората не вярват много на профсъюзите и хич не обичат работодателите си.

- Да, у нас може да чуете хиляди отрицателни отзиви за профсъюзите, но те се правят най-вече от хора, които по принцип не членуват в такива организации. Такива оценки правят и самонаети хора и много от държавните служители. Организираните работници и служители в частния и в държавния сектор са на друго мнение. Всъщност, първият колективен трудов договор в България е подписан, ако не греша, през 1905 г. от профсъюза на типографските работници и техните "господари" - сиреч работодатели. През 1907 г. с княжески указ е създадена Главната инспекция по труда. България е била сред едни от най-дейните членки на Международната организация по труда между двете войни, с много добронамерена и премерена ратификационна политика по отношение на международните трудови стандарти - конвенциите, които МОТ приема. Малко хора знаят, че повсеместното въвеждане на осемчасовия работен ден е част от заложеното в мирните договори след Първата световна война. България реагира почти светкавично на тези клаузи на Версайската договорна система и веднага въвежда осемчасовия работен ден по инициатива на тогавашния министър на промишлеността, търговията и труда Янко Сакъзов, всепризнат лидер на българските социалдемократи.

И още...

Стара песен спечели "Бургас и морето"

Български хор е лице на емиграцията в Лондон

Нашият Констатни Казански налага Висоцки в Париж

Защитници на Светата земя погнаха Обама заради Иран

Виктор Лустиг продава Айфеловата кула два пъти

Драган Цанков разобличава френски граф

Д-р Нина Шишенкова: Алергията не е заразна

В Холивуд си ядат плацентите