Параскев Стоянов е първият български хирург

• Влиза в конфликт с царица Елеонора и напуска болницата във Варна 
• Професорът въвежда у нас обучението по анатомия и е един от създателите на лечението с морска вода и слънце 

Параскев Стоянов остава в историята на медицината като човека, положил основите на българската хирургична школа. Стоянов и е медикът, въвел у нас обучението по анатомия. Изнася първата лекция по медицина в България през 1918 г. Разкрива в района на Варна единствения на Балканския полуостров Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза.

Параскев Стоянов е първият в страната, който прави рентгенови снимки и сложна операция на наранено сърце. В практиката си развива разнообразна оперативна дейност - в областта на коремната и костната хирургия, гинекологията и очните болести.

В световен мащаб проф. Стоянов е признат като един от създателите на таласотерапията (лечение с морска вода) и хелиотерапията (лечение със слънце). И не на последно място, е първият български алпиец и сред първите любители фотографи.

Бележитият българин, на когото е кръстен Медицинският университет във Варна, живее достоен живот и извървява дълъг професионален път, за да остане завинаги в историята и делото му да бъде разказвано на поколенията.

Стоянов е роден на 30 януари 1871 г в румънския град Гюргево, който е разположен на отсрещния бряг на река Дунав, точно срещу Русе. Баща му е българският търговец Иванчо Стоянов (1844-1917 г.), а негова майка е германката Габриела фон Валтер (1843-1930 г.) Баща му се отличава със силно родолюбие, подпомага Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов. Лежи в русенския затвор, защото закупува оръжие и билети на Ботевите четници за пътуването с "Радецки".

Иванчо и Габриела имат 16 деца, като 8 от тях остават живи: Параскев, Николай, Мария, Вена, Димитър, Александър, Елена и Екатерина.

От 1878 до 1889 г. Стоянов учи в лицей "Св. Сава" в Букурещ, където се научава да говори френски език. Година по-късно започва да следва медицина в Париж, учи и два семестъра в швейцарския град Женева, продължава образованието си в Букурещкия университет, където развива интереса си към хирургията, а накрая се дипломира в град Вюрцбург в Германия.

Завръща се в България и започва кариера, която преминава пред няколко града.

Започва работа през 1895 г. в Ловеч в държавна първостепенна болница. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. През 1900 г. се завръща пак в Ловеч и е старши лекар на първото си работно място. От 1902 г. е старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница.

В периода 1905-1910 г. е старши лекар и управител на болница "Света Марина" във Варна, като в този етап от живота си постига редица успехи. Преустройва и модернизира лечебното заведение, инсталиран е първият рентгенов апарат, прави и първата операция на наранено сърце. В морската столица Параскев Стоянов създава и е управител на първия морски санаториум - летния санаториум за скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Прилага лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Въвежда първи в България таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение).

"Българинът да се обърне към морето, да използва неговите ценности!", казва многократно Стоянов.

1910 г. е тежък за медика момент, защото влиза в конфликт с царица Елеонора, която е втора съпруга на цар Фердинанд. Двамата имат разногласия за управлението на варненската болница и построяването на новата сграда на детския санаториум. Параскев Стоянов отказва да бъде преместен отново в Плевен и напуска Санитарното ведомство. Започва работа като учител-лекар във Варненската държавна мъжка гимназия, където преподава антропология и се грижи за хигиената и здравето на учениците и организира туристически екскурзии.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на 2/4 етапна болница при 3-та армия. В Текир Гьол в Северна Добруджа - град, който днес е в пределите на Румъния, създава през 1916 г. първия войнишки морски санаториум, в който прилага морелечение, слънцелечение и калолечение.

На 10 април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София. Параскев Стоянов е сред двамата първи преподаватели в него. На встъпителната му лекция по хирургия, четена на 19 октомври 1920 г. и озаглавена "Принос към историята на българската хирургия", използва много картини, нарисувани от художници под негово ръководство, като самият той рисува добре, а илюстрациите му от лекциите му по анатомия са негови. В края на 1921 г. публикува статията "Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов" с резултати от аутопсията. Година по-късно издава своя първи учебник "Обща хирургия", а през следващите години - ръководства по оперативна медицина и по специална хирургия. Ирония на съдбата е, че въпреки забележителната му кариера и 20 години академична дейност никога не е издигнат до декан или ректор.

В личен план се жени за рускинята Нина Лейн, като имат 2 деца, родени в Ловеч: Аркадий, който впоследствие става уважаван професор в Софийската политехника, и Лидия.

На 1 август 1895 г. Стоянов изкачва връх Гран Комбен в Швейцария - 4318 м, с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил връх четирихилядник, за което е поздравен лично от Алеко Константинов. Смятан е за един от пионерите на българския алпинизъм и написва първото "Практическо ръководство по туризма" през 1929 г.

За достойния си живот с толкова много принос Параскев Стоянов е носител на български, румънски и германски ордени и награди, сред които български орден "Св. Александър" - втори по старшинство в наградната система в Царство България.